Домашното насилие е сред огромните проблеми на съвременното общество, който проблем обаче, често остава някак зад кулисите на социалния дискурс. От една страна, установяването му е изключително деликатно предизвикателство, тъй като в повечето случаи жертвите предпочитат да не го разкриват публично. От друга, изграждането на справедливи и категорични превантивни практики за борба с него е почти невъзможно, понеже навлиза в твърде интимната и неприкосновена територия на семейството и личността. В този ред на мисли, отвъд чисто медийното пространство, социално ангажираното изкуство се оказва един от най-сполучливите варианти за даване гласност на наболялата тема. Около тази проблематика се завърта и историята в дипломната работа на Сара Исуед, която живее и учи в Йордания, но е наполовина с българско потекло.



Тими е малко момче, което сънува как се разхожда в гората и случайно открива едно магическо дърво. То се отваря с гигантски цип, а вътре се намира детска стая, която излъчва спокойствие и вълшебен уют. Когато се връща в семейната къща, тя е цялата в пламъци. Оказва се, че това е повече от сън, когато бащата се прибира, от съседната стая започват да се чуват удари, викове и трясък на предмети. Последствията са разрушителни, но някъде там сред пламъците на агресията прораства дървото на надеждата. Такъв е накратко сюжетът на късометражната 3D анимация „Дърво на надеждата“. Във филмът си проличават бъдещите творчески търсения на авторите, както и желанието им да насочат вниманието на зрителите към един сериозен социален проблем, за който не трябва да се мълчи.