Юношеството е един от най-деликатните и предизвикателни периоди в човешкия живот. Това са години, в които над все още младото съзнание се изсипват купища нови усещания, разбирания и отговорности. Отварят се вратите на социалния живот, на личностното и професионално развитие и всичко това на фона на бурни промени в съзряващото тяло. Един емоционален ураган, който често остава без нужната подкрепа и пространство, за да поеме в своята посока и да се превърне от хаотична енергия в съзидателна сила. Разбирайки, тези процеси, протичащи в душите на тийнейджърите, един идеалист решава да създаде Народно читалище „Тротоара 2020“, едно място, което е насочено към техните нужди и мечти. Това е Деян Янков „Дидо“, а документалният филм „Няма какво да се обърка“, реализиран от студенти на НАТФИЗ, с режисьор и сценарист Петър Пенев, разказва за приключението около създаването на читалището и вдъхновението да работиш и твориш в името на младежите и тяхното бъдеще.

 

Деян Янков е музикален ентусиаст, китарист и непоправим мечтател. През 2014 година решава да превърне в реалност желанието си да помага на млади хора в тяхното израстване. Така се ражда „Тротоара“. Защо се казва така? Тъй като улиците и тротоарите са обичайното място за срещи на младите. Мисията на неговото начинание е „да вдъхновява младите хора да вярват в себе си, да творят, да създават собствени ценности и цели в живота, да израстват като личности и да бъдат активна стойностна част от обществото“. Заедно с доброволци, които му помагат, Деян създава младежкия център TRAP. Това е физическото място, където се осъществява дейността на организацията. TRAP-ът разполага с напълно и модерно оборудвана компютърна зала, репетиционна, звукозаписно студио, работилница и място за срещи. Деян не спира да развива и редица други образователни и артистични проекти. Организира фестивал за младежки музикални банди, курсове по графичен дизайн, беседи и много други. Човек би се запитал как се справя с всичко това, а той през усмивка отговаря: „Това, което съм избрал е да не ми пука. Вярвам, че вселената ни пази всички и мен и прави това, което трябва да се случи“.

 

Филмът, който е продуциран от НАТФИЗ, се развива под формата на динамично интервю с Деян Янков и част от младежите, който участват и помагат в дейността на читалище „Тротоара“. Дидо се впуска в една емоционална и изпълнена с лични откровения история, която е проникната от необикновен плам, вдъхновение и приятелски ни нашепва, че няма невъзможни неща, а само такива, които не сме пожелали достатъчно силно.