Поезията и анимацията са доказали във времето, че поддържат изключително добри естетически взаимоотношения. Поезията като най-фриволната и артистична форма в литературата, а анимацията – най-свободна и податлива на приумиците на фантазията сред кинематографските технологии. Така адаптирането на стихове в анимационна форма е естествено и често срещано. „Три птици“ от режисьора и аниматор Мария Николова продължава тази традиция. Филмът е базиран на стихове от класически френски поети от периодите на романтизма и символизма като Франсоа Копе, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Шарл льо Гофики и Теофил Готие.



              Сюжетът ни впуска в творческото приключение на Художника, който рисува и изрязва от листа един бухал. Творението на Художника оживява и на свои ред разказва трагичните приключения на Пауна, който поема на пътешествие в търсене на истинската любов. Историята се превръща в прожекция, излъчвана пред критичната аудитория на другите бухали. Анимационен епос за куража, свободата, самотата и нелекият път, който трябва да се извърви в преследване на мечтите.



               Филмът има два пласта. От една страна, по-скоро концептуално, изследва творческия акт като такъв. Художникът създава своите образи и те поемат по своя път, донякъде отвъд неговия контрол, следвайки своя естетическа и наративна логика. В този ред на мисли всяка идея и произведение на изкуството, веднъж материализирали се, преминават в колективно преживяване и се държат по-скоро като субекти, отколкото като неживи предмети и артефакти. Като че ли разказът на бухала е непланиран, той е негова инициатива и лично творение, което се развива според намеренията на художника, но донякъде и против неговата воля. Тезата на филма изглежда ни напомня, че творческите процеси не могат да бъдат напълно обуздани и следва да ги оставим да се развиват и според тяхната мистериозна вътрешна логика.



              Другият пласт, разбира се, е самата фабула, която се разиграва, и която се явява като филм във филма. Историята на бухала представя епичното приключение на Пауна, пред взискателния и снобски поглед на публика от бухали, която изглежда по-скоро критична и отегчена. Като че ли класическия сюжет на лиричната трагедия се оказва остаряла и не достатъчно атрактивна за модерния поглед. Нещо като самокритика, но в същото време и поставяне на акцент върху идеята, че вечните теми за любовта, за свободата, за самопознанието и смисъла в живота, са вълнували човечеството от самата му зора и сами по себе си са архаични. Разбира се, текстовете на стихотворенията действително звучат старомодни и далечни за съвременния зрител и е твърде вероятно повечето хора да се озоват именно в ролята на критичните бухали.



              Няма как да не отбележим трудоемката задача, която са си поставили, и която са осъществили авторите на филма. Той е създаден от множество ръчни рисунки, използвани са стоп-моушън анимация, както и ротоскоп за интегрирането на актьорите в света на анимацията. Това прави филма впечатляващ в техническо отношение.