Три дни в Сараево от 2014-та година, на Николай Тодоров представя една необикновена история, която се води единствено на доверие, усещане и сънища.



Статично движещ се, този филм разкрива една красива и същевременно тъжна действителност. Забавеното случване и бързо развиващото се действие си партнират в прекарасно съотношение с интровертното и екстровертно изживяване на двете главни героини – Маргита /Маргарита Гошева/ и Манки /Милиана Ленак/.

Две жени, търсещи отговори на въпроси, сънища, забравени или неслучили се събития.



„Три дни в Сараево“ разказва в картини, в тъжни, дълги и разрушителни кадри. Разказва за действителността, смъртта, разпада и приемането на действителността, каквато е. Разказва красиво, дъждовно, опознавателно и все пак някак дистанцирано.



​Дали сънищата са част от реалност, дали реалността не е сън, възможно ли е чиста и естествена комуникация, която не изисква отговорност и все пак ангажира с такава. Филмът представя, не обяснява, а показва детайли, които връщат двете жени във време, което може би още не се е случило или отдавна е отминало...!