Едно желание, едно обещание, едно място… С начална сцена от Танжер, Мароко, започва поетичният документален филм Три камъка за Жан Жьоне (2014). Историята проследява пилигримското приключение на Пати Смит. Дълги години тя живее с дълбоко пазена тайна , съхранявана в кибритена кутия – да почете любимия си писател Жан Жьоне, като му „донесе“ парче земя от затвора Сен Лоран във Френска Гвинея.



              Снимайки на 16мм лента, режисьорът Фридер Шлайх ни потапя в черно-белите картини, предавайки усещането за пътуване във времето сякаш със самия Жьоне. Драматичната му съдба, белязана още от детството – изоставен от родителите си, затварян  в поправителни лагери и затвори – не създава усещането у зрителя за жалост, обреченост и трагизъм.



              Вместо да представят „скръбта“ на Жьоне заради неговото неизпълнено желание – „Затвора на мечтите му“ – по традиционен биографичен начин, Смит и Шлайх ни отвеждат на едно непретенциозно и поетично пътешествие. Съвкупността от различните сурови кадри и неподправен монтаж прави разказа изчистен и семпъл. Уличните шумове, красивите пейзажи на Танжер, морето, две ролки филмова лента, една камера „Болекс“ и двама приятели – това е! Почти като семейна екскурзия изпълнена с метафорични послания. Постоянният мотив за настоящето и миналото, запечатана в образите на града, наистина носи тази носталгия; като лично писмо разказано по медитативен начин от гласа на Смит.



              Минавайки през цялата феерия от исторически препратки свързани с Жьоне, накрая лентата ни среща с малко момче, което се присъединява към този ритуал на „земя“ в „земята“, и обединява едно обещание, едно желание и едно място. Има нещо красиво в тази идея настоящето да дарява живот на неосъщественото минало, да рестартира нещата, да прости и да продължи напред. Три камъка на трансформацията, три камъка за една тежка съдба и три камъка за Жан Жьоне.