Много готин филм! Готин, не само защото участват Китодар и Ники Станчев, които за мен са герои на съвременното късометражно кино, но и защото историята е многопластова и всеки може да намери своя смисъл в нея. Изненадан съм, че така успешно са преплетени двете линии, които извън контекста на филма са тотално различни една от друга - типичната офис проблематика и фундаменталните въпроси за времето в една трагикомична история. Героите в Timed Out ги срещаме често в ежедневието ни. Гадния шеф с мустак и мазен поглед, служителя комплексар, който гледа, но не действа и напращялата колежка, която както много често се случва в живота се озовава в центъра на конфликта. Кафе машината е манната небесна, която вместо кафе пуска нещо мистериозно. Нещо, за което сигурно половината свят мечтае, но е несъвместимо с нашата реалност. Нещо, което ще промени със сигурност живота на неговия притежател. Нещо, което може да бъде оръжие, а може да бъде средство за катастрофално фиаско, което да се превърне в кладенеца, бавно поглъщащ притежателя му.



Във всеки случай Timed Out представя една интересна ситуация, която изважда на показ слабостите на човешката природа, а по-ценното е, че го прави, без да навлиза в екзистенциалната драма, от която ми е дошло до гуша. Краят му е тежък, но и поучителен за някои хора. Агонията на безкрайността, която впрочем ми напомня за края на книгата Ice Hunt на James Rollins, от която ме побиват тръпки, само да си я представя... Има и още нещо. Мисля, че под повърхностния конфликт между шефа и Ники стои едно дълбоко послание, което се корени именно в тази възможност времето да бъде спирано. Няма да го формулирам с думи, защото е най-ценно, когато го усетите сами, защото само тогава го интериоризирате качествено в съзнанието си. Но ще ви подскажа малко... Не е важно дали оръжието ще е лист хартия или базука M6A3, важен е пръстът, който седи зад спусъка.Приятно гледане, а след това можете и да гледате интервю със създателите на филма!