Случвало ми се е да си представям как се случват лоши неща. Не че искам да се случат. Но след като нещо гадно стане, по холивудската логика то ще бъде овъзмездено. Това е и причината да мислим гадни работи. Представяме си как след това отмъщаваме на виновника. Защото естествено, че ще има виновен, лоши неща не се случват просто ей така по случайност...



Наказанието е проява на справедлива агресия, на справедлив гняв. Ако просто си мислите как ще пребиете човек до смърт, защото ви харесва - ами... как да ви го кажа... имате проблем и трябва да поговорите с някого. Но ако първо си представите, че даденият човек е наранил по някакъв начин обичано от вас същество, тогава няма проблем, разтеглете въображението си в тъмния спектър и засрамете хорър индустрията с бруталните сцени на вашето отмъщение. Това вече е напълно нормално.



В случая на Tonight I Strike момчето му се налага не просто да си представя, а да търси отмъщението. Актьорът е изиграл всичката решителност и непоколебимост, която си представяме, че ще имаме в такава ситуация. Сценаристът е включил всички детайли, които бихме включили в нашата фантазия - например трезвената практичност при въоражаването. Но това не е нито Холивуд, нито нашето въображение и краят не е такъв, какъвто го искаме, а такъв, какъвто е най-вероятен. Гадни неща се случват постоянно и никой не е застрахован от каквото и да било.