В началото бе хаос. Катаклизми, апокалипсиси, елементи, частици, късове, мъглявини, газове, скали, планети и на една от тях започнал необичаен процес по формирането на биологични видове. Размесени, аморфни, фрагменти от организми, произволно снадени тела, които все още не са се ориентирали в еволюционната епопея. Всичко още предстои. Светът в едно дивашко, агресивно състояние, в което всичко е във война и конфликт със всичко останало. Напомняне към раздора, както го описва Емпедокъл. Земята като безсърдечна арена на безсмислени кръвопролития, като огромна кошмарна кухня, в която владее законът на по-силния или по-хитрия. Хранителната верига като принцип на сътворението. Късометражната анимация „Докосване“ на режисьора Велислав Казаков и сценариста Слав Бакалов е същинска касапница.

 

              Липсата на хармония в света може да се усети и на сюжетно ниво. Не можем да говорим точно за фабула, по-скоро навързани фрагменти от събития, подобни на разбърканите фантастични животни. Все пак с течение на филма откриваме определено усложняване на телесността, появяват се създания подобни на коне, както и човекоподобни. Като че ли формите стават по-кохерентни, но в никакъв случай по-осъзнати в морално отношение, ако въобще можем да говорим за морал, тъй като всякакви взаимодействия са на изключително варварско и първобитно ниво. Любопитно е въздействието на самите рисунки с оглед на това. Те са някак симпатични в неосъзнатата си жестокост, някак хумористично грозни. Добър синхрон между сценарий и визия.

             

              „Докосване“ е любопитна и изпълнена с въображение анимация, която провокира размисъл за началото на цивилизацията и за отношението на нас хората към планетата, другите видове, както и помежду ни, макар и отдавна отминали този рудиментарен момент от еволюционното развитие. Всъщност въпросът е отминали ли сме го всъщност или само така изглежда на външен вид?

             

              Във филма се откриват някои референции към класически произведения на изобразителното изкуство като „Големите риби изяждат малките“ на Питер Брьогел Стари, както и разбира се „Сътворението на Адам“ от Сикстинската Капела, което изглежда е дало и заглавието. По мое мнение краят на филма с директния цитат на всеизвестното докосване по-скоро разваля иначе забавните интертекстуални връзки. Ценителите обичат да ги откриват, а не да им се дават наготово, но разбира се, както за всичко друго, и тук има много мнения по въпроса. В крайна сметка анимацията е игрива и в този смисъл филм, който си заслужава да се види.