Имало някога един пътуващ народ, който живеел в хармония и разбирателство, както помежду си, така и с природата. Хората не трябвало да работят. Живеели свободно, а всичко, от което имали нужда, добивали без труд, директно от първоизточника…

Идеал за връзка с природния свят, който никой вече нито помни, нито следва, но за който дълбоко в себе си всички копнеят. Опитват се да го заменят, да го пресъздадат по изкуствен начин, но това се оказва безполезно. Символите осакатяват свободата, така както хората осакатяват един кон, когато му откъсват опашката, за да си направят знаме от нея. То никога няма да предизвика възторгът на красотата, спирането на дъха, защото опашката се вее най-изящно, когато един кон галопира неосквернен сред полета и гори. Но хората отдавна вече живеят уседнало, в градове и села, в общества с йерархия, където се появяват тартори, където средствата не достигат за всички, и където неудовлетворението се превръща в презрение и завист, а те в неизлечима зараза. Изглежда липсата на движение и промяна, лишаването от връзката с природната динамика и чистота, създават верига от зависимости, които неизбежно водят до поругаването на всичко свято. Но парадоксално, дори такова неестествено явление като познатата ни обществена организация все пак се води по отколешните закони на световния кръговрат. И гнилият плод някога е бил ароматен цвят, а след като падне от короната се превръща в енергия за нещо ново.

Но благодарение на изчистения си абстрактен рисунък, органичната палитра, ефирното музикално оформление и финото си чувство за хумор, тя успява да пресъздаде, както девственото усещане за топлина и хуманни взаимоотношения, така и кръвожадната мрачна страна в човешкия дух. И всичко това без да бъде нито наивна, нито пък вулгарна и отблъскваща. Сюжетът се развива като легенда, разказана покрай лагерния огън. Протагонистът, който се опитва да живее като другите, но не успява и е отхвърлен. В последствие преминава през редица изпитания, връхлетян е от видение, намира своя магически помощник, открива истинската си същност и се връща, за да възстанови естествената справедливост и да въведе нова ценностна система. Символите втъкани в повествованието прекрасно кореспондират със заложените идеи. Природния свят срещу механичната цивилизация, свободата срещу култа, гордият жребец противопоставен на страхливо изпускащите се кози и смелостта като контраст на човешкия живот, снижен до разменна монета за нечии интереси. Два несводими един към друг свята се срещат, а тяхната единствена връзка е детското като олицетворение на новото начало и края на миналото.