Случвало ли ви се е някога да се събудите от сън, но да осъзнаете, че все още сънувате? Не. Добре, тогава Trials (2018) на Любомир Печев е филмът, който може да ви запознае с мрачните аспекти на този феномен. Ако пък сте изпитвали безизходицата на подобно състояние, то със сигурност знаете, че това е сигурна рецепта за кошмар. Както големият американски писател и поет Едгар Алан По многозначително е отбелязал: „Виждам или тъй изглежда / сън в съня е без надежда“.  

 

            Зловещ, сюрреалистичен, с почти незабележима, но чудесно използвана доза хумор, Trials ни впуска в тъмните лабиринти на не-съзнаваното, където правилата и естествените закони отдавна са поели по свои, често вледеняващ сетивата пътища. Всичко познато е някак отчуждено. Волята на тялото не принадлежи изцяло на неговия притежател. Нормалните движения се оказват неизпълними, гласът – отнет, изходът – единствен,  а преходът между събитията е неочакван или дори невъзможен. Все пак във всичко присъства една странна логика, чиято съдбовност се стоварва принудително върху участващите. Всичко е било винаги така и затова и най-абсурдните елементи от тази действителност се приемат като неподлежащи на съмнение и затова – неизменими. Но именно в този момент се появява жаждата за свобода, привличането, непреодолимият копнеж за право на избор и ужасяващият ред бива разбъркан, за да се подреди изново. 

 

            Trials ни въвлича като свидетели на вътрешния театър в психиката на млад мъж – Виктор (Леонид Йовчев), който е подложен на серия изпитания от една фатално привлекателна жена – Тея (Ива Янкулова) и нейният макабрено изроден помощник (Антони Давидов). Целта на изпитанията е неясна. Начинът, по който персонажите са попаднали в тази ситуация – също. Фабулата се развива под формата на съновидение или някаква споделена илюзия. Илюзия, от която изглежда няма измъкване, а единствено възможност за осъзнаване. Финалният кадър потвърждава тази перспектива и оставя развитието на историята в ръцете на зрителя, сякаш за да заяви, че това е един разказ от света на сънищата, в който властта принадлежи на всички и никой едновременно.        

           

            В техническо отношение късометражният филм е изпипан. Камерата е превъзходна, звукът хармонира с халюцинаторната реалност, актьорската игра е убедителна, а всичко това е обединено от страхотния сценографски подбор. Ако има някакви забележки по филма, то това е едно малко излизане от логическата последователност в монтажа около четвъртата минута, но като се има предвид природата на сюжета, това даже може да мине за преднамерено.

           

            Готови ли сте за изпитанието?