Филмът, проект за завършване на група студенти, е добре направена анимация засягаща нелепото държание на съученички предизвикано от разликата във външния им вид. Обсесия към красота сякаш ни кара да забравим или пренебрегнем истинският вид, който се крие под обвивката ни, добър жест се отчита като нападение, а усмивка води до отвращение.



Безнаказано зло обаче няма, какво е чувството да убиеш и как се живее с тази мисъл. Тъжно е когато драстични неща се случват в животът ни, за да разберем какво в него изпускаме. Трябва ли да видин най-тежките си коплекси, за да пуснем най-накрая кривият свят който сме сътворили, за да се вкопчваме в него и да се заблуждаваме след всеки проблем.



Края обаче оставя в нас една многозначителна метафора. Кръв, следи от влак и обезглавена вече кукла. Малко неща се по-въздействащи от кошмарите ни. Предполагам, че от тази сцена всеки от нас може да извади изводите от които има нужда, стига да се вгледа достатъчно.