Идеята на Tune for Two много тънко ми напомня за Fargo на братя Коен, разбира се в един много опростен и кратък вариант от едва три минути. Зимен и с нищо интересен пейзаж, двама души - единият чака смъртта си, а другият чака да се реши да натисне спусъка. Как и защо се е стигнало до тази ситуация не е важно в случая. По някакъв начин и двамата изживяват съкровен за тях миг, започвайки да тананикат заедно една песен. Хората казват, че човек, който пее, зло не мисли. Не знам дали е така, но със сигурност песента те кара да се отърсиш от негативните мисли. Точно натам ни води и филма през първата минута. „Не, не... няма да го убие... ще го остави. Пич е!“. Това си помислих аз. Не съм много сигурен дали в този момент в очите на жертвата прочетох надежда или примирение пред съдбата. Може би и създателите не знаят... Никой, който не е изпитал този миг не знае какво е чувството. Тази странна връзка, която се изгражда за момент между убиеца и жертвата. Краят, макар и нежелан, е може би очакван предвид дилемата фифти-фифти. Или е мъртъв или не. Филмът е изключително прост откъм действие и вероятно сценария не надвишава една страничка, но е също толкова зашеметяващ, колкото и 15 минутен филм със сложно действие. Песента тотално не се вписва като елемент в такава сцена и в същото време точно тя е нужната подправка за съспенса, който ни държи до края в очакване дали ще чуем изстрела или не. Приятно гледане!