Umbra от английски език или тарики на фарси, и двете думи означават тъмната страна на обект в сянка. Историята в този филм минава под силната символика на знак, поставен още от самото заглавие – тъмнината. Това не е случайно, тъмнината е голяма работа в киното. Почти винаги, когато в един филм присъства, тя е предвестник на нещо, не задължително зло, но задължително нещо, което ще накара историята да предприеме остър завой. Често, именно в тъмното, се случват най-съществените неща, които после определят в най-голяма степен хода на събитията.

Umbra е филм, който се обвива постоянно около нишката на неизвестността. Основният ни герой – младата жена прекарва една хубава вечер, в уюта на своя дом, без да подозира, че съвсем малко по-късно, ще се озове в тревожна ситуация, в която сигурността и контрола над ситуацията й се изплъзват зловещо. Героят потъва във вледеняващите води на неизвестното. Къде е партньорът й, накъде да ходи по сумрачните улици, дали отсрещния силует е на храст или е човешки?!

Именно този момент на неизвестност може да разкрие пътя към истинското завладяващо кино. Момент, който може да подлуди въображението на зрителя, или иначе казано да пренесе част от консистенцията на историята в главата на зрителя, с което разказвачът постига едно по-силно и ефектно преживяване, без да се налага да реализира сложна и скъпа кинематография.



Още едно важно условие, за да се постигне този ефект е минималистичният подход на кино разказа. Иранския режисьор Saeed Jajfarian го постига и то много добре. Ако историята предприема обрати твърде често или занимава зрителя с прекалено много детайли, тези фини изживявания на героя трудно ще достигнат душата на зрителя, той ще е прекалено зает да възприема и да мисли защо се случва това или онова. А в този филм, има много фини усещания и добро съчетаване между детайли и празнота.

Празнотата, но и спокойствието на едно премигващо среднощно кръстовище, които биват нарушени от търсещия герой, фона от ефирни звуци на щурците. На тези малки, но изключително автентични моменти е важно да им се даде пространство и време, за да ги има, за да може зрителят да се потопи в тях и наистина да стане свидетел на това, което изживява тази млада жена.



Още един интересен момент в тази история от Иран е взаимодействието между героинята ни и неизвестният мъж. Разговорът между тях, погледите, доминацията, цялата ситуация изобщо беше особена. Тя успява да представи едни различни нрави, които не пасват на това, което сме свикнали. В повечето филми, преценката за добро и лошо се прави бързо, но тук, това се оказва сложно. Може би щеше да е пресилено да се впускам в дълбочината на образа на неизвестния мъж – странен тип, позволяващ си да прекрачи граници на разумното поведение.



Но последният завършващ кадър с младата жена, взряна в празната улица е меко казано многозначителен и сам по себе си придава дълбочина на случилото се между тях, в която могат да се четат много неща.