Това е същинско откритие, което направих случайно във Vimeo преди няколко дни. Бях на седмото небе от щастие, когато чух българската реч, защото изобщо не подозирах, че е правен от сънародници. Както и преди съм споделял, срещам големи трудности с намирането на български късометражни продукции на ниво, което да си заслужава публикуването им тук. С това нищо лошо не казвам на все още учащите се, но всяка сцена си има калибър и поощрителните компромиси не са полезни. Липсата им може да приемете за стимул да качите нивото. "Безименен филм" е минималистичен, семпъл и се закача с нас - зрителите. Макар и логически да съзнаваме добре, че това е филм, героите ни призовават да им помогнем да си оцветят зеленчуците, за да са годни за ядене и даже ни упрекват леко, че не се стараем достатъчно. Тази бутафорна комуникация е някак готина и прави филма свеж, малко несвойствено на пръв поглед усещане, предвид преклонната възраст на героите. Удара обаче е накрая, когато бабето се моли за розов цвят и всичко ми мина през главата освен дилдото, което тя си извади от шкафа до нея. По общоприетия социален модел е адски арогнантно стара жена на 70+ да се занимава с дилдота. Но дори и за широко скроените е арогнантно. С това „Безименен“ ме спечели! Безименен филм, оригинално кръстен Untitled във Vimeo не е особено популярен сред българската публика, защото, както често правят родните режисьори, разпращат си филмите по фестивали и конкурси, но забравят широката интернет публика и не правят нищо по въпроса да ги популяризират. Все пак филмът толкова ми хареса, че си заслужаваше да отделя над 30 минути да открия името на режисьора, обвързано някъде с филма, защото не е посочено на очевидните за това места. Спечелил е третото издание на Sofia Short Challenge тази година в категорията "Special Mention"! Поздрави на екипа на филма и приятно гледане!