Роднинските взаимоотношения са един от неизчерпаемите извори на непредвидими и заплетени ситуации. Отношения, които особено много се изострят при празнични събирания, крайни или трагични събития. Смъртта на член от семейството винаги е предизвиквала сътресения и болка, за които никой не е напълно подготвен, а реакцията на най-близките в такива моменти може да обхване целия спектър от емоции. Студентският дебют на режисьорката Калина Николова ни въвлича в момент от личната драма на едно семейство, което преминава именно през такъв период.

 

            Майка (Ива Свещарова) и дъщеря (Мартина Троанска) посещават селската къща на наскоро починалата баба (Таня Милкова). Те трябва да съберат и изхвърлят част от дрехите и вещите на възрастната жена. Майката се е затворила зад тъмните си очила и се опитва колкото се може по-бързо да приключи с тази работа и да се махне оттам, сякаш може да избяга от болката. За дъщерята, която е имала силна връзка със своята баба, всеки предмет носи спомени, които правят тъгата ѝ непоносима, но съща така я тласкат към осъзнаване на действителната стойност в човешките отношения.

 

            Както и заглавието подсказва, историята се завърта около един елек, който е бил любимият на покойната. За дъщерята той се превръща в символ на моментите, които са прекарали заедно, а за майката това е още един от „боклуците“, които се налага да изхвърлят. Конфликтът е очевиден, но в реакцията и на двете има храна за размисъл. От една страна, дрехата, разбира се, има сантиментална стойност, тя е мост към миналото, към безвъзвратно изгубеното и към рода. Връзка, за която дъщерята се хваща, за да може още малко да задържи непрежалимата си баба. От друга обаче, именно това е най-съществената пречка, за да може да се превъзмогне нейната смърт – предметите, дрехите и къщата са като празни черупки, които залъгват сетивата, че човекът е още сред живите, действат като обезболяващо. Дъщерята се възмущава от отношението на майка си, но не може да проумее, че тази загуба е още по-разтърсваща за нея самата, че тя е загубила родител. Нейните (на майката), на пръв поглед, безцеремонни действия прикриват емоционалната пропаст, която е зейнала дълбоко вътре в душата ѝ, от която тя се ужасява и се опитва да се скрие. Това, естествено, единствено отлага момента, в който ще се наложи да се срещне с трагедията очи в очи.

 

            Макар и сюжетът да изглежда фрагментарно и схематично представен, ключовите моменти в историята присъстват. Конфликтът между майката и дъщерята. Изхвърленият елек, озовал се върху нищо неподозиращата възрастна жена от селото. Сблъсъкът между дъщерята и новата притежателка на елека, довел до приемането на смъртта, катарзисът и осъзнаването, че нейната баба ще е завинаги част от нея, а дрехите са от значение единствено за живите. Всъщност, образът на майката остава малко недоразвит, доколкото очевидно е, че конфликтът в нея е с по-сериозен заряд и с евентуален дисфункционален развой. В монтажно отношение също могат да се видят забележки. На няколко места се усеща, че най-вероятно техническите затруднения „режат“ сцената, само за да продължим със същото действие, макар и от не много по-различен ъгъл или план.

 

            Разбира се, не трябва да забравяме, че това е студентска дебютна работа. За финал ще цитирам авторката, която мисля много добре изразява това в отношението си към филма: „Елек“ е моят първи учебен режисьорски опит. От дистанцията на времето, струва ми се – по-сантиментален, отколкото би ми се искало да бъде, но оставам с привързаност към него, може би, тъкмо защото е дебют.“