Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля."



Матей 26:42

 

Ето как на практика се предава въздействаща идея в ултракъса киноформа. За по-малко от 30 секунди имаме Конфликт, който намира решение. Обреченият избор води към философско осмисляне и примиряване на крайностите. Средата е опростена и идеализирана. Тук са само необходимите материи и граничните символи: маса и стол; човек (дете) и риба. Самите Основания на Живота и нищо повече, понеже те са всичко. Няма нужда от обстоятелства, подробности и реквизит. Впрочем, срещат се Животът и Смъртта, а помежду им – протопричината за нещата, границата, вододелът. Налице е противопоставяне, но не само – също зависимост (взаимна), отговорност и грижа, дори любов.

 

През 2010г. на “eDIT The Filmmaker's Festival” във Франкфурт, Германия, българският късометражен филм “Water” (Вода) печели 1-во място сред близо 300 претенденти от цял свят. Предварително зададената тема на конкурса е тъкмо “Вода”.

 

В подобна минималистична продукция изборът на момченцето е ключов. Рахим Ерол Ибрахимов печели симпатии с убедителното си представяне. Детето, казват поетите от Романтизма и в частност У. Уърдсуърт, е бащата на човека, а тук чистотата и невинността са сякаш търсени от авторите. Момчето е любопитен наблюдател на Края, неизбежен палач, без вина виновен бог. Момчето е човечеството. Умирането му е интересно.

 

Добрата идея на сценариста Даниел Ненчев е развита визуално от режисьора Розалия Димитрова (нейн дебют). Операторската работа на Добрин Кашавелов и монтажните решения на Димитър Лучев допринасят за постигането на максимално смислово съдържание в минимално екранно време. Музикалната тема прави същото.

 

Оказва се, че Животът е Смърт и Смъртта е Живот. Очите на рибите приличат на човешките. Имам приятели, които се смущават да ги гледат. Когато ги консумират, им късат главите.

 

Но рибата знае всичко …