С изключителен интерес пишем за тази ко-продукция между България и САЩ, със забележителен международен екип, в която ще станем свидетели на смразяващи откровения. Нестандартния подход и съчетаването между на пръв поглед несъвместими неща създават един особен резонанс, отвеждащ ни до мъглявите граници на киното. „В очакване на цвят“ е филм, но и не съвсем – той е един прозорец към една част от човешката история, за която не говорим много, но е не по-малко реална от ежедневните ни банални проблеми и е пропита с много, много болка.

Чечня е проблемна зона, откакто се помня. От над 15 години там управлява Рамзан Кадиров, за когото се знае, че разполага с добре тренирани милиции, наричани „кадировци“, които създават много проблеми на местното население. Демократичния контрол върху тях се оказва невъзможен, защото не са де факто държавна структура, а се отчитат директно и само на президента. Президента Кадиров пък се отчита на Президента Путин.

Чечня не е интересно място за медиите и дори социалните мрежи, затова и много рядко чуваме въобще какво се случва там. От пътуванията си обаче по света и запознанствата със всякакви хора, знам от първа ръка, че там нещо определено не е в ред.

Политически, ситуацията е сложна, поради факта, че земята под Чечня е толкова богата на петрол, че има места, където той сам блика от дупки в земята. Не само, че петрола е качествен, но и се извлича доста по-евтино, отколкото по други точки на света, което поставя Чечня в центъра на мощни интереси и по-конкретно тези на Русия. Именно тези интереси поддържат Чечня в особена „междинна“ ситуация  исторически – хем е държава, хем не е. Тя иска и може да бъде самостоятелна държава, но и не може. През годините са се проявявали съпротивителни сили, оставили отпечатъци в историята, под формата на атентати, на размирици, на войни и терор.

Всичко това води до едни специфични условия, в които се развиват странни и паравоенни структури, със собствен план-график, различен от този на обществото.

Точно това прави този филм толкова интересен и специален. Докато през звука ужасяващите истории навлизат дълбоко до нервите на костите, картината ни показва красивите и нежни движения на човешкото тяло, оставено свободно в пространството без окови.

Човешкото поставено като абсолютен антипод на нечовешкото… В очакване на цвят достига до пресечната точка между светлината и мрака, между свободата и болката, между живота и смърта, между любовта и омразата. Един необичаен, но забележителен експеримент на режисьора Коста Каракашян, който успява да ни подтикне върху размисъл по много теми и който говори свободно на целия свят, защото танцът е универсален език.