Бързаме. Понякога нямаме време за кафе или се оливаме с него в старанието си да излетим светкавично. Да се слеем с тълпата, да се влеем в потока и в същото време да нямаме нищо общо със съставните му единици.



Понякога се чувствам като индивид от някое племе, който подскача по плочките в някакъв мистичен танц, стараейки се да не докосне нечия ръка или рамо.



Друг път ми става тъжно, защото единствените случаи на подобно докосване са в автобуса, когато всички са притиснати и се стараят да не засичат погледите си, за да не стане по-неловко, отколкото вече е. И защо? От какво толкова ни е страх? От непознатото ли? Не знам. Но дневно се разминаваме със стотици хора, с които се отблъскваме като еднакво заредени електрони. Боже, колко си приличаме всъщност! Приличаме си дори по начина, по който се избягваме.



А можем да вървим заедно, да се поглеждаме, дори да се усмихваме можем! Не е нужно да си организираме състезания кой ще избяга от другия по-бързо, нали? Защото победителят ще се обърне и ще осъзнае, че е останал сам. Че абсолютно безпочвено му е станало неудобно от нечий поглед, от уличен стъпков синхрон, от една миниатюрна връзка с друг човек.



Нима точно този синхрон е най-сладък – с това, че може да ни отведе до безброй възможности?



Walking contest носи напрежението, нервността на олетия с кафе и прави връзка с всеки един от нас, като поднася тъй простичко, а толкова основополагащо, посланието : Защо бързаме, защо се плашим, защо не вървим заедно?



Динамични камера и монтаж. Почти вървим успоредно с улчините състезатели. Друг път ги наблюдаваме през улицата или сме взрени в напрегнатите им лица. Slow motion-ът дава драматизъм. Саундтракът е поразително точен на динамичното действие.



Режисьор и сценарист на филма е Vanya Heymann. Родом от Израел, той е едва на 28 години.По време на обучението му в „Академия за изкуство и дизайн Веселеил“ домашните му задания биват забелязани от публиката и оценени подобаващо в YouTube, където ги споделя. Многостранно борави с образите: режисира музикални клипове (Боб Дилън- 'Like a Rolling Stone'), реклами (Пепси, Американ Експрес), мини епизоди. Освен това често сам прави визуалните ефекти към видеата си. Получил е многобройни награди: за най-добро видео, режисура, сценарий...



Ако искате да надникнете в света на Vanya, който притежава йерусалимския привкус на родното му място, комбиниран с глобалнии въпроси и истини, можете да го направите тук: vaniaheymann.com