Wanderers е прекрасна приказка за човека в неговия базисен идеалистичен образ. Този, който е любопитен, търси, възхищава се на Великата красота. Тази красота, от която сме част и която е част от нашата човешка природа. Тази прирорда, съшита от парадокси, които никога не свършват, а решенията им по-скоро приличат на миражи, намиращи най-различни въплъщения в изкуството. Изкуство наричаме всичко, що сме създали, и формата му излиза извън установения природен ред. Е, това е може би дефиниция само на модернистичното изкуство, което може да се припознае дори в покапан с нещо бял лист, защото преди границите между материята и изкуството са били по-обособими и контролирани от аристокрацията.

 

Wanderers е филм-приказка. Според мен, не може да бъде припознат в конкретен жанр от киното, защото документалистиката, която някои от вас биха видяли у филма, не включва неща, които не са се осъществявали и са само хипотетична възможност за стечение на действителното бъдеще. Ще е много яко един ден да стане документален, но засега е само приказка, която се доближава най-много до фантастиката, която ще усетят други, но и там не й е точното място, защото е някак твърде реално и манипулира онази част на съзнанията ни, която валидира реалността като такава. За да е фентъзи... може би трябваше да излезе извън пределите на галактиката ни или поне да беше с нота по-нереален. Дали не е faux documentary, онзи новооткрит жанр, в който документалистиката бива подложена на дълбока художествена намеса, в резултат на което се раждат филми като този?! Знаем само, че Wanderers не просто е филм, той свети и запазва мястото си сред онези уникални филми, които ще се помнят и показват на следващите.



Wanderers ни кара да му вярваме. Но по-важното... Вдъхновява ни да се сетим за онзи идеалистичен образ, който споменах в началото. А дали ще е смело да кажа, че ни мотивира и да се приближим към него?! Накара ли ви да усетите чувството да сте част от човечеството, смесено с особена гордост за постижения, за които нямаме принос, но въпреки това ги чувстваме като "наши"? Колкото повече отдалечаваме съзнанието си от обозримата реалност, толкова по-единни се чувстваме. А това чувство неизменно ни праща в един момент към собствената идея за успех и въпроса: е ли той част от всеобщия цивилизационен успех или е индивидуална цел, която няма да въздейства на света?



Този краен ефект, постигнат от Wanderers, невероятно допълва впечатляващата визуална красота, защото я осмисля с един по-висш смисъл, разтварящ неутъпканите зони на философията в главите ни... докато гледаме величествения скок насред скалите на някоя от луните на Нептун, висок 11 километра, с гравитация по-ниска от земната... Ех тази Земя! Какви чудеса има на нея, какви чудеса има отвъд нея, какво чудо е, че е достигнала онези условия, достатъчни за развитието на човека, който притежава божествената енергия да осъзнава красотата. Може би това е бил първият trigger към пълното себеосъзнаване, случило се някъде между хомо еректуса и хомо сапиенса.



Според Erik Wernquist, digital артист от Стокхолм, създател на този филм, значението на името „Wanderers” идва частично от оригиналните корени на думата „планета“. В старогръцкия, видимите с просто око планети в небето са били наричани „aster planets”, което значи „wandering star”, т.е. „скитащи звезди“. Свързва се също с нас самите; за стотици хиляди години – скитащите по Земята. Сега се надявам, че ще се отласнем най-сетне от Земята и ще станем скитниците из небето. Скитащи насред скитници.