През 2010 г. Харолд Къмпинг, американски радио водещ и евангелист, заявява, че според изчисленията, които е направил, възкресението на мъртвите и Страшният съд ще се случат в един и същи ден – на 21-ви май 2011 г., а пет месеца по-късно ще настъпи края на света. Впоследствие се оказва, че изчисленията му са базирани на съмнителни нумерологични методи, комбинирани с буквалистично тълкуване на Библията. „Family Radio”, на което той се явява съосновател, изхарчва сто милиона долара за информационна кампания, целяща да уведоми човечеството, че апокалипсисът наближава. Издигнати са 3000 билборда – от Доминиканската република, през Етиопия, до Филипините. Хиляди хора по цял свят излизат от работа, някои харчат спестяванията си за пропагандни материали. В Русия 14-годишно момиче се самоубива, за да избегне ужасяващите страдания, предвидени от Къмпинг, а във Виетнам триста души продават имуществото си, за да могат да се присъединят към сбирка в северозападната част на страната, където общо пет хиляди очакват пристигането на Исус.

 

Робърт Фитцпатрик, бивш служител в ню йоркското метро, има планове за след пенсия, докато един ден не попада на „Family radio” и решава, че онова, което се говори там, е истина. Това го кара да се откаже от мечтите си и да похарчи спестяванията си, за да издаде книга, в която обобщава наученото от радиото и обяснява кога, как и защо светът ще приключи.

 

По-нататък We will forget се превръща в ядрено оръжие в ръцете на всеки атеист... точно както Библията е ядрено оръжие в ръцете на всеки вярващ. В тази атомна война истината се разпада на атоми, защото никой всъщност не търси нея. Онова, което повечето от нас искат – без значение към кой лагер се причисляват – е само потвърждение на убежденията си. Едните ще веят чудеса и необяснени събития като неоспоримо доказателство за съществуването на бог, други ще се надсмиват над провалите на фалшиви пророци като Къмпинг и противоречиви пасажи от Библията.

 

В края на филма Робърт все пак получава своя съд – макар и не онзи, на който се е надявал. Виждаме един объркан, може би дори разочарован и тъжен човек, заобиколен от десетки скептици, които – навярно мнозина ще кажат – с право му се подиграват.

 

Тъкмо тук We will forget е най-ценен, тъй като на едни той ще даде правдивото усещане, че човешката глупост е заслужено наказана, а на други ще разкрие истинското лице на културата на публичното унижение и евтин присмех, в която живеем и твърде често съучастваме.

 

Всъщност – разликата следва да прокараме не между вярващи и невярващи, а между онези, които биха пощадили човек в положението на Робърт и такива, които имат потребността да се изгаврят с някой по-слаб от тях и да напомнят колко „прави” са били. Несъзнаваното усещане за собствената незначителност и безпомощност може да накара човек да очаква края на света с нетърпение... или да се самоунижава мислейки, че унижава някого другиго. Това поставя фалшивия пророк и присмехулника в един отбор. В другия са тези, които нямат нужда от чието и да е нещастие, за да се чувстват щастливи. Те обичат живота достатъчно много, апокалипсисът ги ужасява и се опитват да го спрат.