Има десетки начини, по които можем да класифицираме произведенията на киното и литературата. Един от тях е по отношение на техните формат, завършеност или систематичност. Най-общо казано, по този аспект, те се делят на фрагментарни и такива, които се опитват да бъдат цялостни, да изградят една завършена художествена или защо не, документална вселена. Тези два подхода не се различават толкова по отношение на своето качество, колкото по своите цели и по желанието да предадат дадено внушение. Фрагментът използва по-кондензирано съдържание и недоизказаност, които позволяват на читателя или зрителя да се включи активно в творческия процес, да го допълни. От другата страна, седят опитите за завършеност, които се стремят да изведат кохерентно и изчерпателно своя сюжет, така че да няма празнини, които да са останали за запълване, да поднесат една завършена в себе си история. Но в крайна сметка и най-обемният роман си остава само фрагмент от реалността, пък дори и онази, която създава. Винаги ще има нещо ненаписано, единствено предполагано, нещо преди и нещо след. В този ред на мисли 3-минутния филм „Когато си готов“ може да се мисли като антропологична киноминиатюра. Сред мръсотията на столичния квартал Факултета няколко деца от ромски произход демонстрират акробатичните си умения пред камерата. Дори това изречение стига за синопсис. Но какво всъщност остава за нас зрителите, какво ни дава този късометражен филм на режисьора Павел Божилов?



              Лентата отваря за кратко шпионката към живота на ромските деца от квартала. Това е просто един от начините, по който те си прекарват дните. Правят салта, измислят си рап парчета и демонстрират своите бийтбокс умения. Мърляви, с окъсани дрехи, но усмихнати и всъщност впечатляващо добри за възрастта си в това, което правят, там до улицата, където софиянци често просто преминават с колите си и хвърлят по един поглед сякаш са на сафари. Режисьорът е спрял за малко повече, спечелил е доверието на малчуганите и си личи, че те се забавляват, искат да бъдат снимани. А защо е важно да бъдат заснети? Защото това е нашият общ град, а ние знаем толкова малко за тях. Защото там живеят хора, със собствена култура, разбирания, език, хора които са изолирани и които донякъде се самоизолират, хора с болки, проблеми, радости, и въобще, притежаващи цялата палитра на човешката душевност. Хора, които имат ограничен достъп до образование, работа и възможности да се развият, хора, които често прекарват целия си живот в рамките на тази нездравословна среда. Това е шанс за тях да надникнат в света извън гетото, и шанс за нас да разобличим собствените си предразсъдъци спрямо малцинствата в България.



              „Когато си готов“ е филм, който не взима страна, не дава отговори, дори някак не задава въпроси. Той е чиста документалистика, която не гради някакъв мета-разказ или теза, не осъжда и не изказва мнение, а просто хваща един кратък фрагмент от реалността на ромските деца във Факултета. Разсъжденията и заключенията относно видяното остават изцяло в нас и от нас като зрители. Подход, който дава любопитна интерактивност като резултат, тъй като не ни насочва към някакво конкретно становище, а по-скоро провокира нашето въображение да изгради собствено такова.