Растението левурда по-известно като див чесън преплита пътищата на двама твърде различни един от друг хора – една възрастна жена от село Лешко и Ангел. Пак дивият чесън се оказва основната причина за появата на филма на Крис Захариев. Една необичайна среща във влак става повод за запознанството на режисьора с възрастен мъж, който отива да бере въпросното растение и дори го завежда на поляна, където то расте.

 

Така с малко левурда под ръка, много ентусиазъм и известна доза налудничавост се ражда историята за Ангел (Тодор Лазаров), забъркал се в тъмните дебри на престъпността, който е изправен пред житейски избор, изискващ изстрела на пистолет. Но той ли ще бъде жертвата или той ще стреля? Най-неочаквано везната в тази дилема накланя героинята на Жоржета Чакърова, която със невероятна неподправеност влиза в ролята на възрастна дама, която се опитва да стигне до дома си.

 

Младият режисьор има афинитет към подобни истории, в които двама човека, често различни на възраст, озовали се по странни стечения на обстоятелствата на едно и също място, се сблъскват със съдбата на другия, докато преосмислят своите избори, решения и грешки. По подобен контрастен начин са представени различията на героите в „Колелото“, в който скептицизмът на бай Киро се сблъсква с младежкия ентусиазъм на Лъчо.

 

Изключение не прави и „Див чесън“, в който историята е предадена увлекателно, трогващо, леко сълзливо на места: ако една сълза упорито е напирала в очите на зрителите по време на филма, то кадрите снимани на лента обезателно са довели до нейното финално отронване. Разбира се, не липсват и клишета, но може би това е една от неизменните съставки при направата на гледаем и лесносмилаем филм. Всичко се случва много естествено, двамата герои бързо намират път един към друг. Е, Ангел е по-скептичен отначало, все пак трябва да бъде поддържан образът на коравосърдечен престъпник, макар че името на героя подсказва за неговата чиста душа и жива съвест. Докато възрастната дама с далеч по-голяма доверчивост приема тяхната съдбовна среща. В крайна сметка, именно тази следобедна среща из планинските села успява изцяло да промени мирогледа на един престъпник, кара го да скъса връзката с черното си настояще и да се завърне към изконните си български корени, а именно на село, където ще може да помага на бабата в обирането на поне още една поляна с див чесън, докато тя още бленува по завръщането на своя Васил. Последното, разбира се не става ясно, можем само да гадаем. Някои зрители, не без основание, биха определили подобни истории за наивни.

 

Няма да се впускам в оборване или защита на подобни твърдения, макар че имам повече основания за второто. Важното е, че историите на К. Захариев успяват да докоснат много хора и филмите му са гледани с интерес. Ако се разровим из не чак толкова дълбоките пластове на филма, ще доловим и неговото послание: а именно, независимо от тежкия избор, пред който сме поставени, във всеки се таи доброто и стига по-често да се обръща към него, е способен да вземе правилното решение.