Филмът „Йордан“ (2017г.) на режисьора Ярослав Марковски, по мотиви от разказа на Едгар Керет със същото заглавие, представя историята на агент, работил за „Мосад“.

 

В ролята на Йордан е Атанас Атанасов, който представя двете лица на героя си. Шизофренично естественото поведение, в комбинация с развита до крайност параноя на героя, се вижда още в самото начало на филма. Хаосът, в който живее Йордан, мръсотията и боклуците, които са навсякъде в стаята му, подсказват за един безпорядък, който е настъпил в живота му и който той сам не успява да сложи в ред. Неработещите телефони са доказателство за неговата изолация от външния свят и нежеланието му да общува с никого. Репликите под формата на монолози разкриват вътрешната лудост и хаос на героя, неспокойствието и несигурността му в нищо, дори в самия него.



 Спомня си на какво са ги учили, казвайки си: „Нямай доверие на никого, даже и на себе си, дори и на себе си“. И тази вътрешна бъркотия като че пасва идеално на битовостта му или по-скоро липсата на такава, озовавайки се в стаята му, която прилича на сметище. Събирани и неизхвърляни ненужни предмети, които в безпорядъка са някак на мястото си. В цялата тази лудница Йордан излъчва спокойствието на човек, който е в хармония със себе си, и може би е така наистина, но с кое себе си? Клошарското му Себе си, с което живее и се чувства добре, или другото му Себе си, което се появява, за да напомни за изчезналите досиета и съсипания живот на Йордан, заради службата му.



 „Родината над всичко“ – казва Йордан на самия него, усмихва се на себе си, застанал пред мръсно огледало, но с гръб към него, опитвайки да разбере къде са досиетата. А другият Йордан му се усмихва и спокойно му се плези, като че е малко дете.



 Филмът, както и самият разказ, представят историята на агент, който успява да съсипе живота си в името на някаква кауза и мисия. И давайки си сметка, че не си е заслужавало, се побърква от угризения, самота и празнота. Въпреки лекия хумор на места, филмът разглежда една сериозна тема и отваря много въпроси, актуални и към днешна дата и в днешната ситуация като: недоверието на хората един в друг, „Родината над всичко“ – заслужава ли си ; изолацията на човек и разпада му от тази изолация – струва ли си; и може би най-важното питане – трябва ли човек да няма доверие на никого, дори и на себе си.



 Все пак ако всеки загуби вяра в себе си, не остава ли наистина най-логичен финал да е този като на Йордан?