Заедно без теб (So Close Away) е още един филм на Димитрис Георгиев, за който с удоволствие ще пиша. Сценарият е дело на него самия и вдъхновяващия Марий Росен. Двамата ни разказват история, провокирана от истински събития, изпълнена с напрежение, вендета, преоткриване и може би любов. В главните роли виждаме невероятните Стоян Дойчев и Димитър Иванов.



Филмът започва с бягството им от затвора, като зрителят постепенно проследява укриването им, както и техните лични истории. Интересното тук е, че точно когато започваш да се привързваш към някой от персонажите, в случая при мен беше този на Стоян Дойчев, разбираш и какви са престъпленията, които са извършили. Те не са никак малки. Всъщност тук конфликтът е провокиран у самия зрител. Като такъв, той започва да симпатизира на персонажа на актьора, да вижда човешките му качества, емоциите му, грешките му, чувствените отношения с баща му. В този момент започва и да му прощава за криминалната проявеност, да го подкрепя, да не иска да го заловят или предадат.



Ярък контраст откриваме в двата персонажа на Дойчев и Иванов. Докато се привързваме към първия, се страхуваме от втория. Чак в края на филма разбираме повече за него, за личния му конфликт и отмъщението. Към финала на “Заедно без теб” разгадаваме повече и за отношенията между двамата. Ще ви оставя да се насладите на самия край, както и на красивите кадри от града на вечността.



Този текст е написан от Мария Вълдобрева и е взет от блога за кино критика kinospirka.com