Занеси здраве  (2025)

  • 10мин
  • Документален
  • Камера
  • България
гледай 59

В България 1,9 млн. души все още живеят в населено място без аптека. В 23 общини изобщо няма такава, при все че 2,6% от БВП (или около 4,7 млрд. лева) отиват за лекарства, основно от джоба на пациентите. В малките населени места аптека трудно оцелява — разходите са високи, а хората – малко. Но има начини достъпът до лекарства да е по-лесен — стига някой да поиска да ги приложи.

В България 1,9 млн. души все още живеят в населено място без аптека. В 23 общини изобщо няма такава, при все че 2,6% от БВП (или около 4,7 млрд. лева) отиват за лекарства, основно от джоба на пациентите. В малките населени места аптека трудно оцелява — разходите са високи, а хората – малко. Но има начини достъпът до лекарства да е по-лесен — стига някой да поиска да ги приложи.

Обезлюдяването на селата е една от най-големите рани на България. Предполагам, че всеки, който е минавал покрай някое малко населено място или пък е посещавал там своите баба и дядо, е усещал особена болка. Болка, събираща в себе си и носталгия за едно отминало време, и съчувствие, към тези, отказали да се разделят с миналото и родните си домове, и гняв към държавата, обърнала гръб на живеещите в селата. Документалният филм към кампанията „Занеси здраве“ насочва вниманието ни към един конкретен проблем, засягащ хората в тези изоставени райони – затруднения достъп до лекарства. Докато някои от нас приемат за даденост наличието на аптеки на удобно разстояние, жителите на високопланинските села трябва да пропътуват километри, за да закупят необходимите си медикаменти. Това, разбира се, е огромно предизвикателство особено за възрастните хора, които са принудени или да разчитат на помощ от роднини и близки, или въобще да не приемат предписаните лекарства.

Филмът ни среща с три вдъхновяващи личности, избрали не да чакат промяната, а да се борят за нея с ежедневните си действия: бившия кмет на с. Давидково – Севда Чолакова, кмета на с. Млечево – Владимир Тодоров и журналиста – Красимир Цигуларов. Техните въздействащи разкази се допълват взаимно и изграждат цялостна картина на проблема, коренящ се в излишно усложнената бюрокрация и в безразличието на управляващите. Много лесно филм на подобна тематика би могъл да превърне героите си в жертви. Случаят обаче не е такъв. Виждаме, че въпреки препятствията хората в селата се справят, благодарение на грижата, която полагат един за друг. На трудностите те отговарят с емпатия и единност. Филмът поставя акцент именно върху значението на сплотената общност, готова да протегне ръка на нуждаещите се, просто защото осъзнава, че всеки носи морална отговорност за ближния.

„Занеси здраве“ изпълнява успешно нелеката задача да разкаже за един сериозен и дълбок проблем, като все пак съхрани надеждата, че има изход. Думите на Севда Чолакова „Не знам защо, но аз вярвам, че не можем да се затрием просто така“ звучат в началото и в края, оформяйки своеобразна композиционна рамка. Филмът ни показва, че това не е сляпа надежда, продиктувана от нездрав оптимизъм, а напълно възможен ход на събитията. Предлагат се постижими решения, които обаче изискват законодателни промени, защото колкото и усилия да полагат обикновените хора, влиянието им е ограничено.

„Занеси здраве“ е призив към повече съпричастност помежду ни и към действие от страна на държавата. Хората и историите, с които ни запознава документалният филм, ни припомнят нещо, което може би много от нас често забравят – всички ние сме свързани и зависим един от друг.

споделете във   
авторски текст на
Александра Славова
автор  Александра Славова
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор