How can nothing be something? Това е мотото на филма. Zero е шедьовър, спечелил 14 награди на фестивали по целия свят, както и над 35 номинации. Питате се с какво филмът плени сърцата на толкова много журиращи от различни държави, култури, религии, виждания за света?! Именно с това – виждането за света. Zero е измислен свят с измислени герои с измислени правила, но всичко това е изградено върху един реален модел, който е фундамент и на нашия (реален) свят. Социалното число, което определя дали ще си милионер или бездомник, дали ще ядеш каквото искаш, или ще ядеш каквото ти дадат, дали ще спиш под балдахин, или върху асфалт, дали ще ти се подмазват с цел, или ще гледаш с умоляващ поглед за милостиня, дали ще се надяват за благоволението ти, или ще се надяваш за нечие такова, дали ще определяш правилата или ще ги спазваш, дали ще си лош или добър, дали ще живееш или ще оцеляваш. Този патетизъм, заложен в контраста „бедни и богати“ го почувствах, докато гледах Zero. Всички сме от плът и кръв пред Природата, но в обществото сме ходещи етикети, чието съдържание се определя от географско положение, облекло, размер и тип на жилището, аксесоари, транспортно средство, позиция в работата, роднини, потекло и т.н. В Zero тази комплексна философия на социума струи отвсякъде, чрез най-простите ситуации и проблеми, пред които беше поставен самотния кафяв Нула, заобиколен от розовото общество. Между другото розовият цвят не е случаен и е част от това, за което говоря, но ще го оставя на вас да го анализирате.



Сами виждате колко много неща са казани чрез една на пръв поглед проста stop motion (аз дори не забелязах, а го прочетох) анимация за скромните 12 минути. 12 минути, които могат отворят очите ви за някои неща от живота, или да потвърдят това, до което сами сте стигнали. Да го оборят, или да ви шокира и да не го възприемете изобщо, ако сте тесногръд повече от полезното за житейското благополучие. Приятно гледане!