Предупреждение: всяка дума в следната рецензия е плод на уникалното въображение на един-единствен индивид в този свят, който мисли по този начин в този определен момент, но който би могъл да си промени мнението при следващо вглеждане във филма. Моля, всеки друг, решил да види със своите очи, да позволи на свой ред на уникалния си ум да погледне на филма с представите на собственото си възприятие. 



         Постмодерното кино разбърква логиката на последователността отвътре навън, отзад напред и чак тогава обръща внимание на завръзката по средата. То е фрагментация на миг от човешкия живот, която струва толкова, колкото самия живот в своята цялост. “На улица нула” пътищата ни се засичат с тези на мъжа с куфара. За нас това са едва четири минути от деня, но за него часовниците са се разтопили в прочутата картина на Дали и четири пъти по шейсет секунди биха могли да бъдат десет стотни и десет години със същия успех. С напредване на нашето време и той е принуден да бърза, обезпокоен от невидими за нас грижи.



         Сградата “На улица нула” едновременно и съществува в настоящия момент, и е регистрирана единствено в спомена, мечтата, съня или кошмара на главния герой, чието бягство е белязано в порочен не кръг, ами хексагон между плевелите, решетките на прозорците и двете забравени от възхвалилия ги човек статуи. Мъжът с куфара влиза, излиза, подкарва колата напред, връща я назад, което всъщност може би е друго напред, но не се отървава от куфара, чиято празнота го държи над водата. Пред очите ни преминават няколко идентични мъже със същия предмет, чието предназначение остава неизвестно. Поне не и по леснодостъпния начин на класическото кино. 

         На първо разглеждане във филма на режисьора Андрей Гетов няма логика или поне тя не е достатъчно стабилна, за да задържи общите познания на всички зрители. В постмодернизма обективността е ирационална - видимото за очите на цялата публика губи взаимовръзките и се попилява по абстрактности. Разумът е в субективизма - в индивидуалното значение, което човекът дава за себе си. Дали мъжът, в чиято роля се превъплъщава Даниел Рашев, е извършил кражба и се разкайва в опит да върне времето назад; дали копнее да избяга от място от миналото си, където непрестанно се връща? Кой знае. Андрей Гетов знае за себе си. Ти също ще узнаеш за себе си близка или контрастна истина със също толкова правота. 



         Опасността от прекалено много интерпретации е в потенциалната загуба на смисъла за създаването на филма. Ако в сюжета убягва пряка закономерност, тогава къде да положим своята оценка? Четирите минути ще страдат от полюсни разсъждения. В съвременния речник, обаче, постмодернизмът отнема значения, за да предложи бяло платно за обогатените възприятия на всеки нов гост на неговото изкуство.