Този филм е от категорията филми, в които до последно се чудите „ще умре / няма да умре“. Такъв филм е например и Tune for Two, в който до последната секунда се двоумяхме дали ще го застреля. В Boo! не само че на няколко пъти сме в очакване някой от двамата да е умрял в преструвката си на умрял, ами и ни е смешно, когато установим, че не е. Това е върховен черен хумор, в който не разглеждаме смъртта трагично, а я разглеждаме от забавната й страна (което само по себе си е малко извратено). Тази свежест на черното късометражно кино е способна да ми оправи деня... :D Надявам се да не задълбавате в религиозни, морални и псевдо научни тези относно вредата от обвързването на смъртта с хумора, защото в нашата действителност това е далеч по-смешно и по-зареждащо, от вицовете на Слави и Шкумбата взети заедно. Но може да задълбаете малко във философията на филма. Защото макар и повърхностен, в него има нещо много интересно.