Димитрис Георгиев - една от младите изгряващи звезди разказва за любовта към киното
Димитрис Георгиев - една от младите изгряващи звезди разказва за любовта към киното
Димитрис Георгиев е български режисьор и сценарист. Роден е на 22.02.1994 г. в София, България. През 2020 г. се дипломира в НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов“ спец. Кино и телевизионна режисура в класа на проф. д-р Дочо Боджаков. Още в първи курс, през 2016 г. става част от продуцентската компания New European Wave Entertainment, които са копродуценти на режисьорския му дебют – „Последните 2 дни“, който получава множество награди и номинации на международни филмови фестивали.
автор Иван ВраминДимитрис е изключително продуктивен през студентските си години като работи в редица български и международни продукции като асистент режисьор. През 2017 година става най-младият режисьор в най-голямата продуцентска компания в България - Nu Boyana Film Studios, B2Y Productions. Автор е на седем късометражни филма, множество музикални клипове, зад гърба си вече има издадена книга и неуморно работи по нови и нови проекти. През 2021 година, Димитрис Георгиев става част от престижната селекция на “TALENTS SARAJEVO” - платформа за изгряващи професионалисти в киноиндустрията.
През последните години Димитрис Георгиев се превърна в неизменна част от селекциите с късометражно кино на Кинематограф. С него си говорим за любовта към киното, отношението между късата и пълнометражната форма, миналите и бъдещите му проекти.
Зад гърба си вече имаш десетки реализирани проекти в сферата на киното, музикалните клипове, издадена книга, изглежда, че не обичаш да си губиш времето. Можеш ли да ни споделиш нещо за себе си отвъд професионалното си развитие?
Може би всичко, с което се захващам по някакъв начин е свързано с работата, която обичам... Това съответно отново води до т. нар. професионално развитие. Когато не работя, не се чувствам добре. Разбира се, обичам да пътувам и често изчезвам за няколко дни, но близките ми хора знаят, че това, с което се занимавам стои на първо място. Заедно с кучето ми!
Коя е най-странната работа, с която си се захващал?
Работя още от тийнейджърска възраст и съм минал през много различни работни места, които са били крайно далеч от мен. Има такива, за които не искам да си спомням никога... Тогава времето сякаш минаваше по-бавно. Най-странната е може би ревизор в нощен клуб. Но и това се оказа в плюс, защото няколко години по-късно снимах на това място.
Ако някои твой колега от чужбина те попита за най-доброто от съвременното българско кино, кои са трите заглавия, които със сигурност би му препоръчал да гледа?
„Източни пиеси“ на Камен Калев, „СЛАВА“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева и „Дзифт“ на Явор Гърдев.
Последният ти филм „Краят на кръга“ вече е завършен и скоро ще се завърти на големия екран, можеш ли да ни разкажеш малко за него?
„Краят на кръга“ е проект, с който се дипломирах в НАТФИЗ. Той беше завършен още началото на миналата година. Историята е за момиче, което разпознава своя насилник на рождения ден на най-добрата си приятелка.
Особеното беше, че се бях насочил в писанието на сценария с мисъл, че правя трилър, разказан от две гледни точки във втората му част, но постепенно осъзнах, че това, което наистина ме вълнува в историята, е невъзможната любов, която се заражда между момче и момиче въпреки обстоятелствата, които ги поставят в капана на собствените им емоции, допуснати в една съдбоносна вечер.
Работиш ли по нещо ново в момента?
Да. В момента съм в пост-продукционен етап на пълнометражен дебют, по който работя заедно с Марий Росен вече от 3 години. Целият екип, на който благодаря изключително много, дава всичко от себе си за този проект. Без подкрепата на Four Elements & New European Wave Entertainment просто този филм нямаше да се заснеме. Много се надявам да оправдаем доверието на всички.
Преди няколко дни приключи снимачният процес на един много интересен за мен проект, който снимам в продължение на половин година – късометражен музикален филм върху предстоящия албум на музикалния артист BOBO. Никога досега не съм работил и създавал нещо подобно като визуално произведение.
През септември пък ще излязат още две музикални видеа, върху които работя. Те завършват видео поредицата на Papi Hans.
Има и друг проект, който нямам търпение да снимам в края на годината. Става въпрос за първия ми филм, подкрепен от Националния филмов център. Това е проект, който започнах да работя още през 2017 г. и мисля, че му дойде времето в най-правилния момент от живота ми. За него също все още не мога да разкрия нищо.
Както знаеш, ние от Кинематограф имаме специален интерес към късометражното кино. Наблюденията ни са, че много хора си представят късото кино единствено като стъпка преди създаването на пълнометражен филм. Съгласен ли си с това? Какво според теб е отношението между двата формата/жанра?
Не знам дали късометражното кино е единствената стъпка към пълнометражното, но със сигурност е задължителна. Не познавам режисьор, който иска да снима само късометражни филми до края на живота си. Преди да заснема своя дебютен пълнометражен проект, имах нуждата и възможността да заснема пет късометражни филма и чак тогава добих смелостта дори да си представя идеята за пълнометражен проект като възможна.
За мен двата формата се оказаха напълно различни. От идеята и написването на сценария, до снимачния процес и след това... Цялото преживяване е различно. Смисълът сякаш е по-голям. И двата формата имат своето утвърдено място по света. Вече има много любители на късометражното кино. В България също благодарение на Вас и на други ваши колеги, за което съм безкрайно благодарен.
До момента авторските ти филми са късометражни. Да очакваме ли в скоро време пълнометражна лента от теб?
Да. Заглавието на филма е „ТАТКО“. Проекта бе селектиран в програмата Coming Soon на Meeting Point - Vilnius 2022, където го представихме за първи път пред хора от индустрията. Скоро ще имаме повече новини, но със сигурност мога да кажа, че премиерата му ще бъде през 2023 г. В главните роли са Марио Василев, който прави дебют в игралното кино, Деян Донков, Силвия Драгиева и Ана Вълчанова.
Какво според теб е бъдещето на българската киноиндустрия? Мислиш ли например, че е възможно в скоро време български филм да спечели „Оскар“? Имало ли е въобще до момента достоен претендент?
Разбира се, че е възможно. Вече имаме номинирана актриса, което много хора смятаха, че е невъзможно да се случи. Мария Бакалова доказа, че не е. Но не смятам, че до момента е имало български филм, който да бъде достоен претендент дори за номинация.
Ако трябва да опишеш себе си с три филма, кои биха били те?
Зависи. Понякога съм La La Land, понякога The Worst Person In The World, друг път се чувствам Nomadland…
Следете програмата с оставащите ни летни прожекции в София и страната: kinematograf.bg/programa
