Много малко отклонение от всеобщия мир на нещата е достатъчно, за да се отприщи колосален низ от промени. Един от основните житейски принципи отново е в действие, този път във филма „Ефектът на доминото“ на Яна Лекарска. Историята предприема внушителни обрати и поставя на сериозно изпитание героите, които в крайна сметка ще трябва да се справят със загубата на контрол над събитията и катастрофалните последствия от това. В нелеката си роля Юлияна Сайска постига мрачен образ на вдовица, който успява да се свърже с нас емоционално и да спечели доверието ни. Това е необходимо условие, за да се постигне следващото ниво на ефекта – зловещо размиване на границата между добро и зло. Героинията е изправена пред нефелността на Системата, така както всеки един от нас ще се изправи ако недай си боже се наложи. А това вече поражда условности, като например:

Ефектът на доминото е филм, който навлиза в онези специфични засечки между правото, етичните норми и човещината. Когато тези три неща нямат ясна единна пресечна точка, много е трудно да се отсъди вина.

Освен суровите морално-етични казуси, пред които ни изправя филмът, има доста какво да кажем и за неговата кинематография. Когато съпругът на жената бива прегазен от пиян шофьор, тя отвлича въпросният виновник и (без да иска?) го убива, търсеща своя форма на справедливост. Почти едно-минутен кадър показващ героите в гръб – по това си личи, че филмът ще взима смели визуални решения от първия кадър. Визуалната стилистиката на филма се гради на камера от ръка, дълги непрекъснати кадри, заснети предимно на тъмно и използващ диалог, само когато е нужно. Диалогът служи много по-често за да придаде достоверност на сцената, отколкото да предложи експозиция на зрителите.

Визуално филмът много ясно и същевременно фино комуникира нестабилното положение на главната героиня като тя бива на без-фокус в сцените, в които има и друг персонаж. Историята също така „изрисува“ тъмната страна в психологията на персонажите чрез използване на черно и тъмно в голяма част и голяма „площ“ от кадрите.

Музикалния подбор следва „догма“ движението (единствената музика, която се чува в сцената да има източник в самата сцената) с изключение на симфонията, върху която текат надписите. Актьорската игра от главния персонаж (Юлияна Сайска) е много фина и обрана, придаваща достоверност на нейните реакции. Персонажът на детектива не пада в клишето на „неимоверна липса емпатия и дори грубост от страна на закона“, макар и ефекта на апатия да е достигнат.

Ще обърна внимание и на заглавието, което намирам за претенциозно и създаващо очакване за нещо дълбоко, увлекателно, зрелищно. Това, на което ставаме свидетели е много истинско и жестоко, поставяйки на изпитание моралния компас, вграден у всеки от нас. Така, заявката на заглавието е достигната и то усилва ефекта на историята, събуждайки философския полет на мисълта.