Режисьорът Яна Лекарска между Южна Корея и България
Режисьорът Яна Лекарска между Южна Корея и България
Яна Лекарска завършва кинорежисура първо в Нов български университет, след което заминава за Южна Корея, където със стипендия на корейското правителство учи магистратура „Кинорежисура“ в престижния сеулски университет „Чунг-анг“. Зад гърба си има шест късометражни филма, от които четири са заснети в Южна Корея.
автор Иван ВраминФилмът „Защото обичам лошото време“ е първият ѝ пълнометражен проект, по който започва работа през 2018 г. Яна е и програматор за Международния филмов фестивал в Дака, столицата на Бангладеш, а също и ментор към сценарната работилница, организирана от същия фестивал. Тя е участник в редица международни програми като „Берлинале талънтс“, „Сараево талънтс“, „Токио талънтс“ и други.
Покрай Вас има две големи новини в този момент. Едната е относно дебютния Ви пълнометражен филм, а втората, засяга една награда за късометражно заглавие, на което сте продуцент. Дали бихте ги представили и разказали малко повече за тях?
„Защото обичам лошото време“ е дебютният ми пълнометражен филм, като в главните роли ще видите страхотните Неда Спасова и Владимир Михайлов. Филмът разказва една много човешки история, за двама души, които в момент, в който са на кръстопът в живота си, се срещат край морския бряг, след като не са се виждали от деца. Има и романтика, и комедийни моменти, и семейни тайни, и размисли за изборите, които правим, за търсенето на щастието - в стила на късометражните ми филми, които за мое щастие могат да се видят от всеки на Вашата платформа.
Китайският късометражен филм A Summer's End Poem на режисьора Лам Кан-жао получи Специалната награда на Международното жури на секцията „Дженерейшън“ на Берлинале. Аз имам щастието да съм изпълнителен продуцент на тази копродукция между Китай, Швейцария и Малайзия. С Лам се запознахме на филмовия фестивал в Ханой преди години и оттогава си сътрудничим по различни проекти.
Кога ще можем да гледаме най-новия Ви филм „Защото обичам лошото време“, в кои други фестивали ще участва той освен София Филм Фест?
Филмът тръгва по кината в цялата страна от 5 април, а относно фестивали - в момента очакваме отговори от няколко такива. Но фактът, че световната ни премиера е в рамките на Международния конкурс на София Филм Фест, а после ще сме в кината, е просто удивителен.
Завършили сте образованието си в Сеул и повечето от късометражните Ви филми са направени в Южна Корея. Как се зароди любовта Ви към корейската култура и кино и дали те промениха перспективата Ви към така наречения Западен свят?
Когато за първи път отидох в Корея като турист, изключително много ме впечатли да разбера, че там съществува последователна културна политика, подкрепяна както на институционално ниво, така и на бизнес такова. Държавата заедно с бизнеса заедно създават културен продукт, който е на световно ниво. След това постепенно започнах да се интересувам повече и стъпка по стъпка стигнах до това да кандидатствам за стипендия и да продължа обучението си след Нов български университет в сеулския „Чунг-анг“. Относно перспективата ми към Западния свят... бих казала, че се затвърди мнението ми, че хората навсякъде по света си приличат повече, отколкото подозираме. И че в същото време най-прекият път към разбирателството помежду ни е когато се опознаваме и учим повече едни за други.
Някоя любопитна, забавна или може би поучителна случка от престоя Ви в Корея?
Казах на моя позната, че си търся стаж за лятото, във ваканцията между семестрите в университета. Тя ме представи на И Джун-донг, брат на големия корейски режисьор И Чанг-донг и негов продуцент. Отидох аз на един вид интервю. Разказах му коя съм, откъде съм и за какво се боря, ха-ха. Той ми отвърна: „Ние в момента не сме в активна подготовка на проект. Не знам какво би могла да правиш тук“. Това беше моментът, в който трябваше или да скоча в неизвестното, или да сведа глава и да си тръгна. Казах му: „Ами аз имам да пиша сценарий за нов късометражен филм, който да снимам наесен. Може ли да идвам в офиса и да правя проучване, да пиша, а вие да преглеждате драфтовете на онова, което напиша?“. Той се усмихна и каза да ходя в офиса, когато реша. И от следващия понеделник 2 месеца аз всеки ден бях в офиса им и подготвях „Ноември ще бъде май“. В същото време те развиваха трийтмънта за „Изпепеляване“ и в един момент ме допуснаха и аз да го чета и да дам своя фийдбек.
След като изгледах петте късометражни филма, които могат да се намерят в платформата на „Кинематограф“, ми направи впечатление една любопитна асиметрия. Всички заглавия, които сте снимали в Корея са толкова поетични и съзерцателни, за разлика от филма заснет в България, който разказва за изпепеляващи афекти, несправедливост и агресия. Интересно ми е дали това стилово и тематично различие по някакъв начин отразява културните реалии, дали е търсен ефект или по-скоро следствие на коренно различни сюжети?
В случая с „Ефектът на доминото“ исках да експериментирам с нещо, което стига отвъд моето усещане за агресия, да бъда по-крайна. Филмите ми от Корея са със сигурност повлияни от заобикалящата ме там среда, от пейзажа. А за мен там всичко е някак поетично - дори съборетините... По някакъв странен начин... Интересно е как запустяла сграда в България крие повече агресия в себе си, докато такава в Корея - като че ли носи повече тъга... И понеже за мен локациите са изключително важни, те са герои, няма как онова, което те носят в себе си, да не влияе и на разказа на филма. Но сега в „Защото обичам лошото време“ ще видите същата тази поетичност и съзерцателност, заснета в България - защото нея я има и тук, само трябва да успеем да я видим.
Каква според Вас е ролята на киното в съвременния свят?
Важна? Отговорна? Възпитателна? По този въпрос може да се говори и пише надълго, но мисля, че тези три думи най-концентрирано описват ролята му.
Кой са режисьорите, които са оказали най-голямо влияние върху Вас?
Много са и са изключително различни. От корейските майстори И Чанг-донг, Ким Ки-дук, Им Сул-ле, Хонг Санг-су през Нора Ефрон и Клинт Ийстуд, Дейвид Финчър, Уди Алън до Стивън Спилбърг, Питър Джаксън...
Три книги, без които животът Ви нямаше да е същият…
„Осъдени души“ на Димитър Димов, „Трима мъже в снега“ на Ерих Кестнер, „Престъпление и наказание“ на Ф. М. Достоевски.
Може би подготвяте някой бъдещ проект?
Да, имам няколко проекта, по които работя. Те ще надградят онова, което постигнахме в „Защото обичам лошото време“.
