Късометражният филм „November will be May“ ни пренася в спомени от миналото, бележещи душевни травми дълбоко скрити в съзнанието на героинята – редактор Ким. Може ли човек да избяга от миналото или трябва да го преживее отново, за да се освободи и примири с него?

 

Действието започва в сегашно време и още с първите кадри може интерпретативно да предусетим промяната, новото начало, преосмисляне на старото. Последното е явно откъм появата на втория кадър, в който е представена саксия с цвете и лента, на която пише: „Поздравления за новото начало“.



Цветето е по случай пенсионирането на главната героиня – редактор Ким, чиято последна и извънредна командировка ще ни пренесе в град Куангджу. Случаят за това пътешестие е необходимостта да придружи един от писателите в издателството при проучване за новата му книга.



С встъпването в Куангджу през призмата на писателя забелязваме и отчитаме промяна в поведението на г-жа Ким. На този етап вече в съзнанието й се възвръщат спомени от събития, оставили 36 годишен белег. Спомените се възвръщат част по част и я изправят пред реалността на липсата и тъгата.



Изначално рефлексията по миналото се предава чрез спомена за неосъществената любов и образа на Чол-хо или годеникът на г-жа Ким по времето на нейните студентски години в Куангджу. Реконструкцията на определени спомени е пряко свързана с посещение и на конкретни дестинации, заедно с писателя – Университетът Чоннам, Мемориалният парк в Куангджу и др.



Физическото възвръщане на тези места допринася за изкристализирането на забравени или подтиснати в съзнанието спомени. Последователността на тези събития се осъществява изначално чрез репрезентацията на невинната студентска любов, мечтите и плановете за едно несигурно бъдеще, преминавайки към жестоката реалност на миналото и загубата на любимия човек.



Конкретни артифакти също така символично съпътстват това пътешестие – значението на чантата, както и стихотворението-подарък, предназначено за майката на Чол-хо. Последното има особено смислова валидност, тъй като конкретизира мястото и времето, в което изплуват спомените. Стихотворението, което в миналото бъдещата редактор Ким ще посвети на майката на Чол-хо по случай рожденния й ден – 18-ти май. Датата, бележеща и началото на гражданското възстание в Куангджу, започнало от протестите на студенти от Университета Чоннам против военната диктатура.



Заглавието „Ноември ще бъде май“ непосредствено предпоставя надеждата или опита за преодоляване на болезнените събития и тяхното преосмисляне. От една страна 18-ти май за главната героиня означава загубата на любимия, докато от друга – 18-ти ноември, рожденният ден на Чол-хо, е забравено обещание за ново начало, в което въпросът, дали е редно да живеем след като любимите ни хора не са сред живите, е преодолян.

Една година по-късно действието се изменя и разкрива как страстта по изгубеното може да се възвърне, когато човек се примирява и освобождава от печала по миналото. Възвръщането към писането на поезия на главната героиня обрисува този момент визуално чрез писмо, което е предназначено за писателя.



Лекарска представя събитията през май 1980 г. деликатно през призмата на една обикновена човешка история за загуба, оставяща дългогодишен белег в живота на главната героиня. И тук сме изправени пред реалността на това, че стотици хора и днес живеят и носят душевните травми от зверствата на войските по време на събитията в Куангджу.