Namnam Buknyeo на Лекарска е документален филм, представящ ни историята на една особена брачна агенция в Южна Корея. Дали този късометражен филм ще ни даде отговори или по-скоро ще постави пред зрителя повече проблеми и въпроси, свързани с корейското общество, нека всеки прецени.

  

Късометражният документален филм на Яна Лекарска „Namnam Buknyeo” (남남북녀) представя интересна практика в корейското общество или случаят с една особена брачна агенция.

Център на внимание в късия документален филм е брачна агенция, чиято работа е свързана с намирането на семейни половинки между южнокорейци и севернокорейски жени бежанки. Визията на брачната агенция е предадена през призмата на Хонг Сънг У, собственикът на „Namnam Buknyeo“ и северно-корейската му съпругата Джу Чонг Ок.



Името на брачната агенция, по думите на Ънку И, е инспирирано от стар корейски израз, свързан с това, че колкото по на юг (남) отива човек корейските мъже (남자) са по-красиви, както и колкото по на север (북) отива – жените (소녀) са по-красиви.



Статистиката, представена във филма показва, че мнозинството от севернокорейски бежанци са неомъжени жени, с което се рационализира и успеха на подобен тип брачни агенции, чийто брой вече надвишава 30.

На този етап през погледа на зрители няма как да не се запитаме – нужна ли е подобна посредничеща практика в едно съвременно общество?



Ключов е един от началните кадри, представящи политиката на „Namnam Buknyeo“, показващ под снимката на Джу Чонг Ок изявление, в което тя посочва:

Тук е и моментът, в който трябва да се върнем назад в началните кадри и представената информация в тях. През 2015 г. са отчетени едни от най-ниските показатели в Южна Корея на хората, сключващи брак. Това бележи и бумът на брачните агенции. Този спад наративно е отчетен като: „Изненадваща тенденция за страна, позната с консервативните си ценности“. Дали, обаче, това е „изненадваща тенденция“? На подобен въпрос може да се търси двустранен, дори тристранен отговор като частично излезем извън контекстуалната рамка на документалния филм и се опитаме да изведем и реконструираме част от предпоставките, водещи до този феномен в съвременното корейско общество.



Спада на сключване на брачни съюзи има няколко измерения и обяснения – преодоляване на партиархалната конфуцианска традиция с цел утвърждаване на индивидуално съзнание и светоусещане; еманципация на жената; кариерно развитие и т.н.



Преходът от традиоционната конфуцианска традиция към модернизация в съвременното корейско общество и мисловност не е плавен и безпроблемен процес. Не случайно в Южна Корея се появява неологизмът „предаващото се поколение“ (삼포세대), описващ съвременното поколение, отказващо се от запознанства, сключването на брачни съюзи, раждането на деца, поради икономическа нестабилност и несигурност. Терминът ескалира и се достига до отказа на „N-неща“ (N포세대). (вж: Kim & Park, 2018: 63).



Друг аспект, където ясно се вижда „пропастта“ между ценностния конфуциански модел и съвременния такъв е в грижата за възрастните. Ако тази грижа е съществен елемент от конфуцианския морал, то загърбването на този морал от младото поколение в Южна Корея и замяната му с нови модели води неизбежно до социо-културни проблеми, пряко рефлектиращи върху отношенията в структурата „семейство“.

Тази ситуация, която детерминира и подобен тип менталност, както и проблемите, свързани с корейската пенсионна система, считана и за една е от най-слабите в световен мащаб, наред с Китай, Япония, Индия, Филипините и Тайланд (вж: Kolivakis, 2019), е предпоставка за търсенето на методи за стабилизиране на структурата „семейство“.



За разлика от Северна Корея през 2008 г. Южна Корея загърбва т.нар. патриархална семейната регистрационна система или Hoju (호주), идентифицираща мъжът като глава на семейството, като всеки член на семейството се вписва под него в семейния регистър. Това е още една от предпоставките, бележещи опита на южнокорейското общество да се откъсне от доминиращия конфуциански модел, с цел да установи нов индивидуалистичен, „модерен“ мисловен топос, който обаче „разтърства“ до основи традиционното разбиране за семейството и ролята му в съвременното общество.



На този фон „Namnam Buknyeo“ представя един алтернатива за запазване на тази структура. Севернокорейската жена е поставена пред парадигмална „криза“ встъпвайки и носейки със себе си традиционния неоконфуциански светоглед в общество, опитващо се да преодолее именно този модел. Затова и Джу Чонг Ок набляга на трудностите и самотата, придружаващи вписването на севернокорейската жена в южнокорейското общество, като добавя, че „трябва да решаваме всичко сами, което за една жена може да бъде голямо предизвикателство“. В допълнение към непосредствения сблъсък със самотата, то голям процент от севернокорейските жени имат ниско ниво на образованост, като само 7% от тях притежават университетско образование.



Последното е основен фактор за изправяне пред трудностите във вписването в общество на колосална конкуренция. В „Светът на Корея в киното на Яна Лекарска“ Мартонова отбелязва: „Друг деликатен акцент във филма е идеята за еманципацията, която е различна при жените от Севера. Смята се, че те са по-покорни по конфуциански от жените на Република Корея, които уж демонстрират повече независимост заради влиянието на уестърнизацията“ (Мартонова, 2020: 83). Тази независимост е определена като „измамна“ и в този контекст Мартонова дава пример с разрастването на движението #metoo през последната година, като тук може да добавим и скандалния случай със сексуална експлоатация на непълнолетни момичета, както и жени в т.нар. „Nth room“, която в настоящия момент буквално разтърсва корейското общество.



На пръв поглед документалният късометражен филм „Namnam Buknyeo” ни визуализира просто историята на дейността на брачна агенция. Проследявайки, обаче, изграждането на наратива, конкретните изведени статистически данни, то няма как да не провокира у зрителя не едно питане. Тръгвайки от простото: „Защо е нужна подобна агенция?“ и стигайки до реконструиране на структурата „семейство“, ролята на жената, отношенията между Севера и Юго. На фона на историята за брачната агенция Лекарска непосредствено предзадава многопластов интерпретативен модел, в който се „подсказва“ критически за множество от проблемите, засягащи съвременното корейско общество.

 

Цитирани източници:

Мартонова, А. (2020). Светът на Корея в киното на Яна Лекарска. В: Езиков свят/Orbis Linguarum. Vol. 18, Issue 1, pp. 79 – 85.

Kolivakis, L. (2019). The Best and Worst Pension Systems 2019. In: Pension Pulse – Daily Insights on Pensions and Financial Markets.

Kim, Y. & Park, S. (2018). Emerging Cleavages in Korean Society: Region, Generation, Ideology, and Class. In: Korea’s Quest for Economic Democratization. Palgrave Macmillan.