Човешкото съзнание е изпълнено с низ от предразсъдъци. Да се опитваме да се отървем от всички тях е по-скоро детинско, но да се оставим изцяло в ръцете им е направо инфантилно. Освен лични предразсъдъците са и социално проявление. Всяко общество има определен набор от предубеждения, които на свои ред потвърждават или внедряват определени вярвания и нагласи в индивида. Подобни психологически динамики се крият и разкриват в на пръв поглед комичната история на филма „По стечение на обстоятелствата“ от режисьора Петер Чивийски. Сценарият, който е дело на тандема Петер Чивийски и Михаела Стоянова завързва непредвидим възел между няколко души в навечерието на Нова година в град София. Проследяваме вечерта на тесногръдия таксиметров шофьор Иван (Николай Ишков), отдавна изгубил увереност и авторитет, който решава да поеме риск, за да се докаже пред семейството си, но нелепа ситуация го отвежда право към поредния провал. Един саркастичен поглед към някои тревожни тенденции в българското общество и към техните ежедневни проявления.



Петер Чивийски извежда на преден план парадоксалните противоречия, които често навигират ценностния компас в обществото. Възрастен бизнесмен изневерява на жена си с момиче едва навършило пълнолетие. Съпругата му уж е недоволна, но всъщност прави същото. Момичето на свои ред търпи ужасното отношение спрямо нея, изграждайки ценностната си система въз основа на чалга парчета. Таксиджията е достатъчно широкоскроен за това, но открито не одобрява чернокожия младеж, който се държи безупречно с неговата дъщеря и я харесва такава, каквато е. Никой не одобрява корумпираните полицаи, но при първа възможност всеки би ги подкупил, за да си спести някой акт или неудобна истина. Реалност, изтъкана от ограниченост, двуличие и най-вече от самоизмама, която рефлектира върху всички участващи и която носи, както лични, така и колективни щети.



Впечатление прави кръговата композиция на сюжета. Съдбите на персонажите се заплитат по неочакван начин, а историята се връща там, откъдето е започнала. Така филмът внушава усещане за завършеност, но и също за един порочен кръг, чието начало и край са, на този етап, необозрими. „По стечение на обстоятелствата“ не е филм, който извежда експлицитни решения на проблемите, които разглежда, нито пък излъчва някаква конкретна поука. По-скоро напомня разказ по действителен случай, чийто смисъл всеки зрител би следвало да изтълкува според собствения си ценностен апарат. Това е едновременно драматичен филм, изобличаващ консервативността, невежеството, расизма и липсата на морални устои, но също така и забавен прочит на човешката участ, която често е субект на прищевките на случайността. Макар и човек да е отговорен за поведението и постъпките си, то не всичко е в неговите ръце. Още един парадокс, който задава трагикомичната атмосфера в лентата на Петер Чивийски. Разбира се, трябва да споменем и пъстрия актьорски състав -  Николай Ишков, Елена Петрова, Ники Илиев, Илияна Лазарова, Китодар Тодоров, Веселин Ранков, Мария Бакалова и други.