Тежка, задушна и тягостна атмосфера. Същата стара селска кръчма. Същите стари посетители, които пият на вересия. Лампата отпред премига от „сто години“. Междуселският автобус спира за не повече от минута и потегля без нито един пътник. Явор (Димитър Николов), най-младият в селото, работи в заведението на майка си (Стефка Янорова), която не отлепя поглед от телевизора. Той мечтае да се измъкне от безсмислието, в което е изпаднал, но единственото, което предприема е да гледа безучастно през прозореца как животът си тече без него. Всички излъчват такава апатия, че на човек му идва да отиде и да ги зашлеви. Единственият изход е бягството, но дали Явор ще предприеме тази стъпка? Това е накратко сюжетът на филма „Оттук дотук“ (2021) с режисьор Георги Мартев.



Една късометражна лента обиколила доста фестивали и заслужено получила внимание. Разбира се, това не е история, която ще се хареса на почитателите на действието в смисъла на динамичните екшъни. Това е разказ за липсата на действие и за трагичните последици от не-предприемането на каквото и да било, за натрупването на инерция и за неосъществените мечти, за бавната смърт на всеки, който не е посмял да направи своя избор и да поеме риск. Няма как да не отбележа, че в това отношение филмът достига един определен предел. Явор е добро момче, може би прекалено добро, за да си пробие път в грубата действителност, която го заобикаля. Той е най-пасивният протагонист, който съм имал честта да наблюдавам в последно време. Успя да ме изкара извън равновесие на няколко пъти и самият аз исках да вляза в кадър и да го набия. Разбира се, за това настроение много допринасят и четиримата селски тарикати (Валентин Танев, Китодар Тодоров, Тигран Торосян, Павлин Петрунов), които съвсем заслужено не спират да провокират младия „сульо“, а той от своя страна не спира да доказва, че е именно такъв. А отговорът на въпроса, какво би правил един „сульо“ ако излезе от черупката си и вземе активно участие в света, това е нещо, което може би вие ще решите ако гледате филма, тъй като аз се въздържам от коментар.



Филмът е заснет изцяло на една локация и можем да кажем почти изцяло вътре. Камерно изпълнение. Операторът Калоян Божилов залага на мрачни тонове и студени филтри, с което добре изразява стагнацията, обладала душите на всички персонажи, а по такъв начин и на цялото село. „Оттук дотук“ е филм, който пресъздава идеята си освен чрез наративни средства и през своята форма, която съумява да се докосне до безнадеждността и изолацията на отдалечените райони в България. Темата за залеза на малките български села не е нова, нито рядко срещана, но тук получава много точен израз. Млади няма. Старите отдавна са се отказали от каквото и да било и просто живеят, чакайки края си. А и да има останали млади хора, тяхното единствено спасение е да заминат. А, дали ги чака нещо по-добро? Е, кой знае? Тъжно, но факт.