Георги Мартев
Георги Мартев
Първият късометражен филм на Георги, “Хамелеон” (2018), е част от официалната селекция на 16-ия In The Palace. Вторият му късометражен филм „Любов на различни теми“ (2020) в момента ускорява фестивалния си живот, след като беше отложен заради пандемията. Георги е на 23г, но вече е работил с някои от най-големите актьори в България. Завършва “Кино производство” в Уестминстърския университет. Най-новият му филм “Оттук дотук” (2021) е селектиран на всички големи български фестивали и предстои да излезе онлайн.
автор Иван ВраминKак се роди идеята за филма „Оттук дотук“?
Идеята за филма се появи покрай началото на Ковид пандемията. Както всички останали, за мен също изолацията вкъщи имаше психологичен ефект. Замислих се за тази клаустрофобия и за света извън дома, където вилнееше опасността от зараза. Едновременно с това, все още бях афектиран от масовата имиграция на млади хора, в която участвах и аз. Заминах да уча в Англия няколко месеца преди първия локдаун. Прибирането по Коледа беше сюрреалистично, защото с цялата ми група от приятели се видяхме за първи път от няколко месеца - нещо, което беше напълно ново за нас. Някак съчетах тези две неща и исках да представя трудността, която един млад човек среща, когато напуска зоната си на комфорт - било то дома, града или държавата си. Избрах да представя този проблем в контекста на селото по две причини: Аз съм дълбоко емоционално свързан със селската обстановка - най-милите ми спомени от детството са от летата при баба ми и дядо ми. Също така смятам, че точно там можем да се фокусираме върху човешката същност - там, където обществото е по-малко и всички се познават помежду си; където животът е по-простичък, и затова и по-истински; където заобикалящият свят е природен, а не бетонен.
Филмът е обиколил доста фестивали. Къде беше посрещнат най-добре от публиката?
Не успях да присъствам на доста от прожекциите, но ценя изключително много отзивите от разговора след представянето в рамките на Наградите на Съюза на българските филмови дейци. Филмът беше представен от оператора Калоян Божилов. Въпросите към Калоян са били обстойни и самата пресконференция е продължила дълго. Оформила се е доста интересна дискусия. Отзивите след прожекциите, организирани от Кинематограф, също са изключително положителни. Със сигурност филмът е най-достъпен за публиката в България и на Балканите. Не толкова заради тематиката си, колкото заради детайлите в манталитета.
Историята от действителна ситуация ли е вдъхновена или е изцяло фикционална?
Повечето неща, които пиша, са вдъхновени повече от емоционални състояния, отколкото от действителни случки. След това търся стилистката и обстановката, в които тези емоции ще бъдат представени по най-яркия начин. Така се оформи и светът на Явор, тази сюрреалистична реалност, чиито рамки са стените на кръчмата, и където персонажите са затворници на своите мечти и цикличност. Усетих за правилно да пресъздам тези чувства на клаустрофобия и стремеж в една история, изпълнена с алегории, символи и дори метафори.
Има ли бъдеще за младите хора в малките населени места или единственото спасение за тях е да заминат за големия град?
В нашата страна отговорът е по-скоро “не”, колкото и тъжно да е това. Ако говорим за мигрирането от по-малки градове към по-големи, то положението в България дори не може да се нарече урбанизиране, колкото развиване на точно четири големи градове. Аз също съм се преместил със семейството си от по-малък град в столицата в търсене на по-добри възможности. Друга е ситуацията с обезлюдяването на селата. Както казах и по-рано, аз съм имал привилегията да се докосна до този начин на живот. Но той предлага неща, които са интересни за много малко млади хора. Все по-често обаче чувам за млади хора, които заживяват на село, занимават се с биоферми, отглеждат сами храната си… Това в днешно време се е превърнало в избор, което е хубаво. Хубаво е, че е избор. Такъв физически труд не е за всеки, който е свикнал с модерния комфорт. Но със сигурност има удовлетворение от по-простичкия начин на живот.
В общи линии, в днешно време имаме достатъчно широк мироглед, можем да видим каква е ситуацията извън нашето ежедневие, затова и мигрирането е толкова привлекателно. Добре виждаме възможностите извън своето обкръжение, населено място или държава и мечтаем. И все пак, най-добре познаваме минусите на “нашето си”, така че никога не знаем къде ще се чувстваме най-добре преди да можем да сравним. Всяко нещо си има своите минуси и всеки човек сам преценява с кои може да живее и кои не може да търпи. Не съм сигурен дали Явор е открил това, на което се е надявал, но със сигурност вече има възможността да прецени кое е неговото място. Това за мен е спасението за хората от малките населени места - да се поставят в ситуацията да могат да направят избор, не изключвайки установяването в новата обстановка или връщането обратно към дома.
Работиш ли върху нещо ново в момента?
Не обичам да говоря за неща, които все още са в зародиш, но да, работя по нов късометражен проект. В момента съм в процес на събиране на екипа. За първи път ще се потопя в по-визуалния начин на разказване, на който винаги съм бил фен, но някак съм гледал отстрани. Отново съм избрал селския пейзаж по същите причини като при “Оттук дотук”, но двата проекта са доста различни. Действието се развива в много груба, опасна, мръсна среда, но говори точно за тези чувства, които там липсват. Проектът е за един човек, който се научава да си позволява да чувства. Да обича.
