Йордан Михайловски
Йордан Михайловски
На 18 е приет в Central Film School в Лондон. На 22 се връща в България и записва режисура в НБУ. Последните му два късометражни филма като режисьор и сценарист имат десетки хиляди гледания онлайн, и са носители на няколко награди по световни и български фестивали. Спечелил конкурса за „Награда 355“ на Фондация Стоян Камбарев и награда на младежкото жури от София Филм Фест. Поводът да те срещнем с него е предстоящата онлайн премиера на последния му филм!
автор Иван ВраминВ рамките на последните 10 години в българското късометражно кино се оформи една своеобразна трилогия. Драсканица (2012) на Любомир Печев, Ботев е идиот (2013) на Деян Барарев и Насред Бетона (2021) на Йордан Михайловски. Без задължително режисьорите да са търсили някаква връзка между филмите си, не е трудно да открием очевидната интертекстуалност. В трите филма проследяваме пътя на един универсален и архетипен, но все пак оригинален за българската действителност персонаж.
За първите два филма сме ви разказвали много пъти, затова сега ще се фокусираме върху най-новия "Насред бетона", чиято онлайн премиера ще се състои след броени дни.
От къде дойде идеята за филма ти Насред бетона, лични преживявания в училище или може би нещо друго?
Идеята за Насред бетона ми дойде от лични преживявания и практическа нужда. Вътрешната история (тази за децата) написах в ранна версия за първи път като бях на 17. Бяхме на палатки на Градина с всевъзможни приятели от различни гимназии. Лятото беше класическо. В неговия край, палатките една по една започваха да се събират. Септември месец, купонът е свършил, училището започва, последна година с приятели от гимназията, след което всеки си поема на накъде, животът продължава. Зачудих се дали не мога просто да заплувам на някъде и да не се връщам никога повече, а оттам и за надеждата, защото ни бяха учили, че тя е останала последна в кутията на Пандора. И съответно дискутирахме дали пък понякога надеждата не е най-голямата болест? Дали пък надеждата не ни кара да плуваме до много далечен бряг и да се удавим по пътя, вместо да останем на брега и да изтраем реалността.
Външната история беше чисто практична. Не вярвах, че мога да напиша достатъчно дълбоки персонажи и сюжет за 15-минутен разказ. Затова реших да разкажа два по 7 минути и да ги свържа драматургично. За да работи тази структура, трябва и в голямата история да има конфликт и да бъде свързана със самоубийство по някакъв начин. Външният разказ беше повлиян от сивата бюрократична обстановка, която разгледах в предишния си филм 10 метра и нещо и която исках да продължа да развивам. За да се свържат двата разказа, възрастните трябваше да имат конфликтно мнение с детето и по тази причина темата за порастването и примиряването с незадоволителна професия работеше.
Така се роди идеята за структура и тема на този филм.
Това е една история за…?
…за предубедената интерпретация на детското въображение.
Какво да очакваме от теб в бъдеще? Работиш ли върху някой проект в момента?
Работя върху следващия си късометражен филм "Ехо 2", който бе финансиран от НФК. В момента е в пост-продукция.
Освен с кино с какво друго се занимаваш?
Занимавам се с това да съм щастлив. Обичам планината зимата и лятото. Отскоро уча антропология.
Ако трябва да се опишеш само с три думи, кои биха били те?
Филмиран, но спокоен човек.
