3156 БЛОГ  полезно

През 2023 година платформата за късометражно кино „Кинематограф“ стартира проекта си „Киноклуб София“, с подкрепата на Столична Община. По време на инициативата, в която се организират безплатни прожекции на късометражни филми и дискусии с ученици в столичните училища, се включиха над десет столични училища. Събитията са насочени към учениците от 10-ти, 11-ти и 12-ти клас.

автор  Иван Врамин

• 22 Май 2024

Основната цел на киноклубовете е участващите да се въведат в образователния аспект на киното, да се изгради нужната сетивност и понятиен апарат за упражняването на критично мислене, както и да се засегнат актуални теми и проблематика, които да дадат възможност на бъдещите студенти да се ориентират по-добре в предстоящото им съзряване като възрастни хора и граждани в информационно пренаситеният съвременен свят.



Разговаряме с Йордан Михайловски, младият режисьор, който води прожекциите и дискусиите в софийските училища.



Ако имате интерес да се организира киноклуб и във вашето училище, може да заявите на kinoclub.bg



Откъде дойде идеята за киноклубовете?

Идеята беше предложена от Юлиян Спасов от „Кинематограф“. И беше развита и имплементирана от двама ни. В България хора, които са се задълбочили, развили дадена експертиза и съответно работят в културния сектор, се финансират главно от държавни програми. Кандидатстват за финансиране, биват одобрени и с това финансиране творят и работят за обществото. Юлиян имаше идея да финансира разпространение на къси филми, обединени под дадена проблематична за младите тематика, пред ученици от 10-ти и 11-ти клас. И аз се заех с него да изберем филмите и собственоръчно да ангажирам учениците в час на класа, показвайки филмите и задавайки въпроси относно тях.

Вие сте режисьор и сценарист на късометражни филми, но какво Ви подтикна да водите кино-клубове с ученици?

Смятам, че всеки човек е много повече от работата си, комбинация от поне няколко заетости и роли. Освен сценарист и режисьор от малък имам желанието да съм в ролята на преподавател. В кино-клубовете не я заемам, но имам възможността да комуникирам с ученици. С напредване на възрастта си дадох сметка и колко ключова и отговорна е тази задача. Част от проблемите на България, въпреки които не емигрирах в друга държава, са ниската гласоподавателна активност и липсата на критично мислене или с други думи поставяне на подадената информация някому под въпрос.

Съответно в ролята на водещ на кино-клубове видях възможността да имам, макар и минимално по мащаб, влияние върху новото поколение, чрез това да им задавам въпроси, да ги провокирам и да ги карам да мислят.

Аз не съм способен да ги науча на която и да е от тези стъпки, но смятам, че им показвам колко са важни тези умения. Всеки час на класа започвам с твърдението, че не ме интересува какво е искал „да каже авторът“, ами по-скоро тяхната собствена интерпретация. И съответно аз след това им задавам въпроса „защо мислите така?“. Провокирам ги да мислят, понеже така няма да има значение каква информация получават от гост-лектор, некомпетентен връстник или телевизора, тъй като ще могат да преценят сами за себе си. Това е ключово качество за развитието на което и да е съвременно общество, а съответно и на личностите, които го изграждат.

Защо е важно киното да влезе в учебната програма и мислите ли, че трябва да бъде задължителен предмет в училище?

Смятам, че има и други предмети, които трябва да се превърнат в задължителни в училище преди кино часа, но да, смятам, че е логично и той да влезе, както имаме час по интерпретация на българска и световна литература, защото има фабули и поведения на персонажи в седмото изкуство, които са толкова стойностни, колкото и литературните класики. Поне също толкова важни часове смятам, че са базова финансова грамотност, осъвременен исторически прочит на руско-турската освободителна война и филтрирането на неподкрепена информация или други качества, които са присъщи за човек, живеещ в България, в 21-ви век. И час, който смятам, че трябва да бъде избираем, ако ще присъства изобщо, е час по военно обучение, който е задължителен за всяко държавно училище в час на класа в продължение на повече от месец от януари 2024 насам.



Как реагират учениците на филмите, които им пускате? Получават ли се дискусии?

Информацията, която ще представя е главно за училища, които са имали интерес, които са сравнително централни и изискват над средностатистическия бал, за да бъдат посетени от ученици след 7-ми клас. Има множество училища, които нямат интерес от нашата, безплатна за тях, услуга. От клас на 20 ученика има поне 5, които изразяват мнение. Често те си говорят и спорят и помежду си. Аз разбира се пускам филми, които могат да бъдат интерпретирани по повече от един начин. Около 10 ученика не взимат гласово участие, защото мислят, че знаят какво ще кажа, или защото не искат да се излагат, но ме гледат зорко в очите през целия час. И още 5 от 20-те установяват очен контакт с телефоните си вместо с мен или ходят до тоалетната за повече от 20 минути. Като цяло съм приятно изненадан от броя на ученици, които имат интерес да си говорим.

Доколко е важен подходът на учителя и как подхождате към учениците?

Подходът на учителя определя интереса на ученика към предмета, който бива преподаван. Това и аз съм го усещал на мой гръб, искайки да впечатля преподавател, когото харесвам, чрез това да знам всичко, за което той е говорил миналия час. Моята задача е много по-лесна, защото аз целя да създам атмосфера за свободна дискусия, а не да преподавам нещо общоприето. Но все пак комбинирам това да създавам авторитет и същевременно да скъсявам дистанцията между мен и учениците. Едното го правя като цитирам общоизвестни личности като Ганди или Ницше и изразявам най-сложните мисли, на които съм способен. А другото - като се движа, ръкомахам, говоря жаргонно на места и се шегувам, когато е удачно.



Можем ли да кажем, че за нашето съвремие филмите са също толкова важни колкото и книгите с оглед изграждането на личността?

Можем да, но не знам, дали това е за добро. Безспорно вниманието е пренасочено към медиума на аудио-визуалното, и по-малко към написания текст. Но това изисква по-ниско ниво на концентрация, което тепърва ще видим как влияе и възпитава новото поколение.



Каква е целта или мисията на проекта „Кино клуб София“? Как виждате бъдещето му?

Да възпитаме у учениците критично мислене чрез култура. И да вдъхновим институционалното образование, че това е неминуема част от изграждането на едно съвременно общество.



Проектът се осъществява с подкрепата на Столична община.

споделете във