Мария Николова за късометражния си филм "Обир"
Мария Николова за късометражния си филм "Обир"
Днес ще насочим вниманието си към „Обир“ на режисьора и сценарист - Мария Николова. Тя е автор още на късометражния филм „Жълто куче“, документалния - „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“, както и на детските телевизионни поредици „Приказки за физиката“, „Приказки за астрономията“ и „Добър ден, господин Жасмин“, излъчвани по БНТ. „Обир“ печели наградата за най-добър къс филм на Ниър Назарет Фестивал (Израел, 2017). Зад филма стоят още операторът Войчех Тодоров и художниците Пенко и Сотир Гелеви.
автор Иван ВраминЗа какво се разказва във филма „Обир“? Какво накратко е посланието?
Филмът „Обир“ разказва за обир на картини, който завършва по неочакван начин.
Между редовете на конкретната фабула това е история за близостта, за нуждата от разрешаване на стари конфликти и лекуване на семейни рани и в крайна сметка за човечността.
Историята във филма е доста шантава и забавна. Дали е вдъхновена от реални събития или е изцяло фикция?
Сценарият беше създаден по една история, която ни разказа Пенко Гелев, един от продуцентите на филма. Възрастен човек заварил крадец в дома си и съвсем невъзмутимо му дал насоки какво си заслужава да бъде откраднато и какво не. Помолил единствено да не пипа някои неща, които били на внука му. Историята ни се стори забавна и затрогваща и решихме да създадем филм по нея. Останалото е драматургична измислица.
Във филма по страхотен начин е вплетена и анимация. Как дойде идеята за това решение?
Не си спомням как точно е дошла идеята за анимацията, най-вероятно е била идея на Сотир Гелев, който направи анимацията. Нашият екип работи отдавна в областта на анимационното кино. Да има анимация в началото и края на филма беше някак естествено решение. Филмът печели от това, анимацията не само носи настроение, а създава драматургична рамка.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на снимките?
Това е камерен, но много „актьорски“ филм. Същината на историята е в задния план, в неизказаните чувства, в неизвършените действия. Такива истории не са лесни за разказване. Работата с актьорите, търсенето на точното настроение, на точната атмосфера беше най-голямото предизвикателство за мен като режисьор.
Някоя забавна история от процеса по създаването на филма?
Има една сцена от филма, в която героите се промъкват от улицата в задния двор на къщата, облечени в черно, с маскирани лица. Това е нощна сцена, снимахме я късно вечерта. Явно костюмите са били съвсем убедителни, защото по едно време дойде полиция. Притеснени съседи бяха решили, че действително маскирани хора извършват обир. За щастие имахме всички необходими разрешителни и снимките продължиха.
Кой е следващият проект и какво да очакваме от теб в бъдеще?
Филмът „Обир“ е от 2017 г. Оттогава работя в областта на документалното и анимационното кино. Последният ми филм е късометражният анимационен филм „Три птици“, 2022 г. В момента работя по друг анимационен филм - „Хартиеният минотавър“.
Кое те мотивира най-силно, за да твориш?
Работата в областта на киното е част от живота ми. Това обичам да правя - да режисирам, да монтирам, най-вече да пиша. Нямам нужда от мотивация. Напротив, чувствам се привилегирована, че правя това, което ми доставя удоволствие.
Кой е българският режисьор, оказал най-голямо влияние върху теб? А, чуждестранен?
Сотир Гелев. Имам страхотния късмет да работя с него по всичките си проекти. Той е една вселена от знания в областта на киното, на драматургията, на изобразителното изкуство, на изкуството изобщо. Неговите съвети са безценни. Филмите, на които съм режисьор, са създадени в сътрудничество с него, с Пенко Гелев, с художничката Адрияна Найденова, с аниматора Благой Димитров.
Смятам, че за всеки кино творец е важно да принадлежи към някакъв творчески кръг от хора, които имат подобни идеи и с които да си сътрудничи. Подобни колективи са важни, както за личното развитие на всеки творец, така и за крайния резултат, защото киното е колективно изкуство.
Професор Владислав Икономов. Имах щастието да бъде мой преподавател и да общувам с него. Повлиял ми е не толкова като режисьор, а като личност. Изключително сладкодумен, обаятелен, ерудиран, космополитен. Беше истинско удоволствие да седиш срещу него и да го слушаш.
За чуждестранни режисьори не искам да отварям дума, това интервю ще стане много дълго.
Фото Мария Николова: Гео Калев
