10 метра и нещо" е филм за свят, основан на абсурдни закони. Отдавна не помним филм в тази ниша между пародията и реализма, а напипването на баланса между двете изисква майсторство. В този филм има още нещо бунтарско, но не по агресивен начин. Създаден от млад и много як екип, има и нещо, което прави този филм специален. Той е създаден за 5 дни в рамките на "challenge", през който млади артисти се борят за Наградата 355 на Фондация Камбарев. Да се разкаже къс филм по принцип е предизвикателство, но само за 5 дни си е вече успех, ако той въобще става за нещо.

„10 метра и нещо" не само става, но по забавен и свеж начин ни разкрива свят, който подозрително много ни напомня нещо добре познато.

Режисьорът смело създава свят със свои правила, в който можем да усетим странната природа на закона. Правото би следвало да съществува, за да ни пази, след като ние, човеците, го създаваме. Уви, в действителност то е и добър инструмент за подчиняване ни. В този ред на мисли филмът се отличава с особено оригиналния начин, по който щрихова и се присмива на тези мътни разбирания за право. Обаче докато се смеем, аналогиите с реалността са зловещи. В тази система човешкият живот е най-висша ценност само на хартия. Познаваме държави, в които законът работи по такъв начин и можем само да предполагаме колко неприятен може да бъде животът там.

Йордан Михайловски е млад и перспективен артист, който със скромната си засега филмова продукция демонстрира проницателност, чувство за хумор и нестандартен подход. Да не забравяме, че „10 метра и нещо" носи потенциала на тежка драма и именно специфичния режисьорски подход го прави свеж, оригинален и по-скоро забавен.

Разбира се, тук трябва да отчетем и страхотната игра на артистите Емил Котев, Георги Златарев, Нели Монеджикова и Елица Костова. Без тяхната вяра в замисъла на този филм, той нямаше да се получи толкова добре. Оставяйки позитивно усещане, лентата успява и да ни каже нещо важно: тя напомня за естествената логика, по която могат да се движат елегантно събитията в човешкия свят, стига да се уповаваме на състрадание, взаимно разбиране и наука.

Помните ли „Идиокрация“ на Mike Judge?! Когато го гледахме през 2006, определено не бихме допуснали доста феномени, които последното десетилетие показа да са възможни. Като погледнем света 14 години по-късно, сякаш сме се приближили малко до идиокрацията. Аналогично, „10 метра и нещо“ днес може да звучи абсурдно, но утре да се окаже самата реалност. От нашето самосъзнание зависи.