Изкуството е едно от най-ревнивите човешки занимания. Вниманието, което изисква е подобно на това, което човек посвещава на своя интимен партньор или пък за отглеждането на своето дете, а за по-амбициозните творци – и много повече. Красив идеал, мечта, но и непрестанна грижа, която не приключва с края на работния ден, същинска обсесия. Подобни мисли предизвиква анимационният филм „Артистът“, вдъхновен от краткия разказ „Първа Горест“ на Франц Кафка. Режисурата е дело на тандема Димитър Димитров и Милко Лазаров, а сценарият на Милко Лазаров и Екатерина Чурилова.

 

Сюжетът използва формата на образователния роман (Bildungsroman). Проследява живота на едно бедно момче, което е запленено от цирковото изкуство. Един амбициозен импресарио забелязва неговото изгарящо желание и го взима под своето крило. След дълги години, прекарани в изтощителни тренировки, той става известен акробат. По пътя към успеха, среща любовта, но славата, амбицията и амбивалентната природа на творчеството не пропускат да осъществят деструктивната си природа.

 

В разказа „Първа горест“ се запознаваме с един артист на трапец, който е до такава степен обсебен от своето изкуство, че никога не слиза от своя лост. Виси с денонощия по куполите на вариететни театри и циркове, а най-големият му ужас е свързан с пътуването по турнета. Оказва се обаче, че един лост не му е достатъчен, че се чувства самотен само с един трапец и затова неговия импресарио трябва оттук нататък винаги да му осигурява втори. Сублимация или метафора за липсващата любов и споделеност на самотния, фиксиран в изкуството си артист. Тези идеи и мотиви са свободно адаптирани в анимацията на Димитър Димитров и Милко Лазаров.

 

Във филма ставането на артиста, неговото изграждане, е оприличено на метаморфозата, която извършва една гъсеница, за да се превърне в пеперуда. Ефирната и красива форма е процес на дълга работа и трансформация, която води до естетически възвишено, но крехко и ранимо състояние. Артистът се отваря за измеренията на идеалния свят или света на идеите, но ако не внимава лесно може да бъде заслепен, така както пеперудата е привлечена от игривия танц на огъня и често изгаря там. Когато балансът между идеализма и ограниченията на материалната реалност бъде нарушен, последствията са катастрофални. Медиатор между тези две измерения се явява любовта. Единственото чувство, което е също толкова силно и могъщо, колкото копнежа по изкуството и красотата. Любовта, в лицето на цигуларката, е способна да развенчае тъмната страна на творчеството, да го освободи от тщеславието и да възвърне неговата детска чистота. Не амбиция, а прозрение, не нарцисизъм, а желание за споделяне. Но кое ще надделее, любовта или славата?

 

Авторите използват любопитно наративно решение, с което превръщат статиката на рисунките в динамичен киноразказ, наподобяващ движението на кинолента. Историята се развива в своеобразна координатна система. Завръзката галопира по хоризонталата, а в моментът на кулминацията и развръзката движението се мести във вертикалната линия, по този начин подчертавайки интензивността и съдбовността в последната част от филма. Иносказание за етапите, през които преминаваме в живота си. Юношеството и младостта, разгръщащи се в една по-свободна равнина, докато зрелостта не започне своето падение, след което трудно бихме се изкачили обратно, или пък своя полет, падане от който би бил фатален.  



Рисунъкът е изпълнен в пергаментова топла палитра, а анимацията на Димитър Димитров е графична, абстрактна, синтетична и трансформативна, като че ли огромен свитък се развива пред нашите очи, съчетавайки по любопитен начин време-пространството. Музикалните композиции на Егор Забелов играят ролята на катализатори за действието, управляват темпото на това своеобразно развиване и го сатурират с прочувствена, цирково-номадска и артистична атмосфера.