Най-новата анимация на Димитът Димитров се появява в момент, когато Европа е разтърсвана от факта на един безсмислен и кървав конфликт, от продоволствена, енергийна и хуманитарна криза, невиждани от десетилетия. Война илюстрира жестокостта, страданието и разрухата, които връхлетяват човечеството всеки път, когато разногласията и политиката на ненавистта и омразата вземат надмощие. Сценарият отново е дело на Дилян Еленков. Двамата с Анимитер разказват историята на едно малко момиче, което притежава необикновени способности. Израстнало в дом за сираци, то не познава своите родители и носи в себе си невъобразим страх и ожесточение към всичко светло и живо. Едно твърде дълбоко изплашено и самотно същество, което е отхвърлено и на свой ред отхвърля всеки, който се опита да го доближи сякаш, за да докаже старата максима, че страхът предизвиква още страх, а агресията повече агресия. Така вместо трагедията на войната да мотивира хората да се помирят и обединят пред лицето на смъртта, тя ги разделя и поляризира в още по-голяма степен.



Използвайки поетиката на приказката, филмът се превръща в алегория за извечната борба на хаоса с хармонията, на войната с мира. Ако приемем, че малкото момиче е символ на войната като феномен, то изглежда дяволски логично, че не познава своите родители, отдавна забравени във вековете история. На място идва и фактът, че момичето иска всичко да приключи веднъж завинаги, но предизвиквайки опостушения единствено подклажда пламъка на мъката и го разгаря все повече и повече. А единственото спасение се намира в баланса, в интегрирането на добронамерените сили, в доверието, в снемането на противоречията и подаването на ръка към другия. Така именно в най-тъмния и отчаян момент спасението идва под формата на дълго очаквания партньор, на любовта, на примирието между страха и щастието.



Любопитно е, че във филма Война светът е спасен от един „момък със сияйна усмивка“ на име Мир. Този персонаж изглежда като директна референция към друг един филм на Анимитер от 2019 година, чието заглавие е Мир. Получава се една интензивна и допълваща се опозиция между героите от двете анимации. Война, която е малко мрачно момиче, което презира света, сее разруха и се отдава на най-тъмните и гибелни човешки емоции и Мир – момче, което е отдало живота и цялата си душа на една единствена мисия, а именно да спаси света, да го поддържа в съзвучие. И двамата са субекти на всемирното страдание и изпитват вселенското нещастие на плещите си, но докато тя обвинява другите, той приема отговорността вътре в себе си. Така единственото разрешение на вътрешната им борба е във взаимното разбирателство, в дружбата между крайностите, в уравновесяването им.



Филмът Война е изпълнен в отличителния за Анимитер стил. Абстрактен и трансформативен рисунък, драматичен сюжет, глас зад кадър (Мимоза Базова) и прочувствена музика (Егор Забелов). Трябва да се отбележи, че за разлика от повечето му други творби този път анимацията не е толкова графична, а по-скоро живописна, почти акварелна. Цветовете преливат един в друг, очертанията се губят и размазват, сякаш войната разрушава единството и същността на хора и обекти и ги превръща в сенки и силуети, докато не стигнат до решителния момент и накрая всичко отново не получи форма в излъчването на една усмивка, в прегръдките на мира.