10мин

Ви

режисьор и сценарист  Деян Цвятков

Ви е компютърна система, която позволява на хората да работят докато спят. Виктор, нейният създател, е изцяло посветен на нея, докато един ден случайно не среща Лора в из...

Фантастика Дистопия България    топ 100

Когато кажем „българска късометражна фантастика“ няма как да не се сетим за мрачната дистопия „Консервфилм“ от ‘90-та, на Златин Радев и Владимир Манов, разказваща за общество, населявано от консервени кутии, върху което тегне авторитарен режим, чиято идеология се изменя всекидневно. Този филм и анимационният „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев, до днес са единствените номинирани къси български филми за Оскари. И макар да имаме своите искрящи звездици в този жанр, той далеч не ни е сила и е голяма рядкост да видим такъв филм, заснет на родна почва.

Тоталната дистопия „Ви“ разказва за компютърна система, носеща това име, към която се включват работниците посредством специални шлемове и „работят“, докато спят. Може би е по-точно да се каже, че са в някакво транс състояние, което леко напомня състоянието на днешния свят, в който действително се чувстваме хипнотизирани от екраните, социалните мрежи и бързата информация.  „Ви“ е определян от неговия създател Деян Цвятков като „дълбоко гмурване в ретро-футуристична фантастика“, което допълнително прави още по-предизвикателно естетическото изграждане на филма. А то е жестоко! За целите на продукцията са построени цели комплекси от системи и декори, чрез които да се пресъздаде автентично усещане за място, хем като извадено от бъдещето, хем като от миналото.



Трябва да споменем, че „Ви“ печели първо място на престижния фестивал Berlin Sci-Fi Fest, което е доста сериозно признание на световната сцена, както е и номиниран за 26-тия София Филм Фест

„Аз, човекът“ на Красимира Дуковска влиза в категорията студентска продукция, но оригиналната идея и духовития киноезик компенсират дребните грешки. В главната роля влиза Китодар, който работи в IT фирма и на посещение на технологично изложение среща млада дама, която решава да покани на вечеря, без да разбира нейната фундаментална природа – тя е робот. Толкова добре изработен, че е неразличим от човек. Заглавието на филма случайно или не прави препратка към романа „Аз, роботът“ на Айзък Азимов. Ако в него обаче драмата е, че роботите, заобиколени от хората, се осъзнават и са способни да се самоопределят, то в „Аз, човекът“ знакът се обръща – човекът е този, който в един момент ще се събуди заобиколен от роботи и ще трябва да самоопредели. Доста стряскащо, нали?! Е, затова ролята е поверена не на кого да е, а на Китодар, който умее да превръща всичко в искрен смях.  



11-ти Май, 20:00ч, в Cine Grand -> БИЛЕТИ ТУК.