В търсене на житейски смисъл, или в отразяване на житейското безсмислие „5 метра коридор“ ни предлага едно доста различно филмово преживяване. Утвърдения ни навик за киноистория с герои, ситуация и конфликт много бързо бива издухан от полета над един цял живот, заедно със сексуалната му предистория.

Това е първи, прост и точен извод. Тъй като „5 метра коридор“ е пореден филм от цяла поетична интифада, която се лее последните месеци в сайта ни, ще обърна внимание на един феномен. Дилян Еленков се превръща в своеобразна звезда в късото кино със своята поезия, рефлектираща постмодерната реалност. Неговите стихове се радват на страхотна симбиоза с майсторите на анимационното изкуство, което показва и за какво ниво на изразяване става въпрос. "20 ритника", "Денят на кървавите венци", "Малоумното дете", "Щастие", "Аз вдъхнових смъртта", "Мир" и "Карантина", всички тези филми са вдъхновени от поезията му, а в "100% настроение", част от поредицата Щрих и стих, отново работи в тандем с Дим Ягодин (цялото му име е Дмитрий). Като нищо има и други, но за тези знаем със сигурност… Интересно е да се отбележи, че и в „100% настроение“ и в „5 метра коридор“ може да се открият сходни съставки – grime естетика, мизерия, свобода и цигари. И в двата говори вътрешен глас на един човек, без всякакви задръжки, но много човешки. Чрез низ от банални ситуации, гласът достига една особена проницателност,

Всичко изглежда произволно, но далеч не е. „5 метра коридор“ е филм за свободния човек в чистия смисъл на думата, без патос и идеализъм. Това се оказва, че не води до лесни и точни изводи. Историята, разказана с мекия глас на Нино Гомес някак постига две (а може и доста повече) противоречиви усещания едновременно.

Свободата никак не се оказва свобода и същевременно е най-доброто, с което човек разполага.[/quote]

Човекът като една мижитурка, случайно появила се в следствие на една плажна авантюра, и Човекът като Бог на съдбата си. Какво е Човекът в крайна сметка?! Всичко? Нищо?

Много оригинално начало, в основата на което стои математика. Дали е тънка препратка към „Матрицата“, не съм сигурен, но има нещо друго сигурно. Изразяването в числа на всяко едно човешко действие безотказно създава мощно усещане за безкрайност. Това е доста хитро, защото

В този смисъл „5 метра коридор“ впечатлява не просто като филм, а като същинско задание за философско есе, в което може да се изследва безкрайни аспекти на проблематика върху човешкия живот. Толкова всевъзможен е „5 метра коридор“. Удивително е как небрежни реплики, една след друга събуждат универсална мъдрост. При това - "с лекота", както казваше Георг Краев, мой бивш преподавател.